— А шпионите ни в Мензоберанзан? — попита един от съветниците. — Трябва ли да се свържем с тях?
Шниктик протегна длани напред.
— Не се тревожете. Ще си отваряме очите на четири, но няма да позволим на врага да узнае, че подозираме намеренията му — кралят на свиърфнеблите не искаше да изказва опасенията си, че на шпионите в Мензоберанзан не може напълно да се разчита. Информаторите на драго сърце приемаха скъпоценни камъни от гномовете в замяна на оскъдна информация, но ако влиятелните мрачни елфи в града планираха нещо голямо, шпионите най-вероятно щяха да играят двойна игра и да ги предадат.
— Ако от Мензоберанзан ни докладват за нещо необичайно — продължи кралят, — или ако открием, че нарушителите са наистина мрачни елфи, тогава ще предприемем по-сериозни действия. Дотогава, нека оставим патрулните отряди да научат каквото могат.
Крал Шниктик разпусна съвета и предпочете да остане сам в тронната зала, за да размисли над неприятните събития. В началото на същата седмица бе научил и за ожесточената атака на Дризт срещу статуята на василиска.
Изглежда Шниктик, кралят на Блингденстоун, напоследък научаваше повече за подвизите на мрачните елфи, отколкото му искаше.
Разузнавателните групи на свиърфнеблите навлизаха все по-дълбоко в източните тунели. Всички, дори и тези, които не постигаха никакъв резултат, се завръщаха в Блингденстоун изпълнени с подозрения. В земите на Подземния мрак всичко бе застинало в необичайна, ненарушима тишина. Нито един гном не беше пострадал, но никой не изгаряше от желание да участва в патрулните отряди. В тунелите се криеше нещо зло и те го усещаха с всичките си сетива, криеше се нещо, което убиваше без причина и без капка милост.
Един от патрулите откри пещерата на мъха, в която някога бе живял Дризт. Крал Шниктик се натъжи, когато научи за гибелта на миролюбивите микониди и за унищожението на така скъпоценната им гора от гъби.
Дълги дни отрядите се лутаха из тунелите, но не откриха и следа от убиеца. Въпреки всичко, продължиха да вярват, че в кръвопролитията са замесени потайните и жестоки мрачни елфи.
— Сега дори си имаме един от тях — напомни на краля един от съветниците му по време на обичайното за деня заседание.
— Причинил ли е някакви неприятности? — попита Шниктик.
— Нищожни — отвърна лукавият гном. — Много почитаемият Белвар Дисенгалп още се застъпва за него и го държи в къщата си като гост, а не като затворник. Не би ни позволил да му назначим стража.
— Наблюдавайте елфа — добави кралят, след като размисли, — но от разстояние. Ако той наистина ни е приятел, в което почитаемият Дисенгалп очевидно е сигурен, то не бива да го притесняваме с вмешателството си.
— Какво да правим с бойните отряди? — попита друг съветник, представител на пещерата, в която се помещаваше войската на града. — Войниците ми се умориха. Не видяха нищо, освен няколко следи от битка, и не чуха нищо, освен звука на собствените си, провлачени от изтощение, стъпки.
— Трябва да сме нащрек — припомни му крал Шниктик. — Ако мрачните елфи са цял отряд…
— Не са — отвърна спокойно съветникът. — Не намерихме лагер, нито следи от такъв. Този патрул от Мензоберанзан, ако въобще е цял патрул, напада и после се укрива в някакво убежище, което не успяхме да открием. Вероятно е създадено с помощта на магия.
— И ако мрачните елфи наистина искаха да нахлуят в Блингденстоун — заговори друг, — нима наистина щяха да оставят толкова много следи, доказващи присъствието им в тунелите. Убийството на гоблините, открити от експедицията на главнокомандващ Крайгър, е станало преди седмица, а трагедията с миконидите — малко преди това. Никога не съм чувал за мрачни елфи, които се навъртат около вражески настроен град и дни преди да нападнат оставят толкова явни следи за присъствието си.
Известно време кралят размишлява над тези думи, но с всеки изминал ден, в който се събуждаше и виждаше, че Блингденстоун е непокътнат, заплахата от война с Мензоберанзан започваше да му изглежда все по-далечна. Шниктик се успокояваше с тези мисли, но въпреки това, не можеше да пренебрегне страшните сцени, които войниците му откриваха в източните тунели. Някакво същество, вероятно мрачен елф, се навърташе там, прекалено близо до Блингденстоун, и кралят не можеше да е спокоен.