Забелязал крайното неодобрение на най-голямата дъщеря на До’Урден, той се засмя тихичко, обърна се и тръгна към матрона Малис. Многобройните бижута по него задрънчаха, а лъскавите му ботуши зачаткаха по-каменния под. Бриса забеляза и това — беше чувала, че ботушите и украшенията му издаваха тези звуци само когато Джарлаксъл пожелаеше.
— Свърши ли работата? — попита матроната, преди наемникът да успее да я поздрави по подобаващ начин.
— Скъпа ми матрона Малис — въздъхна огорчено Джарлаксъл. Той знаеше, че ще трябва да прескочи любезностите заради голямата новина, която носеше. — Нима се съмнявахте в мен? Трябва да Ви призная, че дълбоко ме засегнахте.
С победоносно свит юмрук Малис скочи от трона си.
— Дайприй Хюнет е мъртъв! — обяви тя. — Първата ни знатна жертва, първият благородник, паднал във войната!
— Пропускаш Масой — отбеляза Бриса, — убит от Дризт преди десет години. Също и Закнафейн До’Урден, — не се стърпя и добави тя, забравила за благоразумието си — който загина от собствената ти ръка.
— Закнафейн не беше със знатно потекло — изсъска Малис на наглата си дъщеря, но въпреки това думите й успяха да я засегнат. Без да се вслуша в нейното мнение, тя бе жертвала Закнафейн, вместо Дризт.
Джарлаксъл прочисти гърлото си, за да разсее нарастващото напрежение. Наемникът знаеше, че трябва да свърши работата си и да се махне от този дом колкото се може по-скоро. До’Урден още не бяха научили, но той беше разбрал, че уреченият час наближава.
— Да ви напомня за заплащането — обърна се престъпникът към матроната.
— Дайнин ще се заеме с това — отвърна Малис с едно махване на ръката си, но без да откъсва очи от заплашителния поглед на своята дъщеря.
— Значи е време да си вървя — заяви наемникът и кимна към първия син.
Преди да направи и една крачка към вратата, тя се отвори и в стаята нахълта Виерна — втората дъщеря на Малис. Лицето на жрицата гореше ярко в инфрачервения спектър — очевидно беше много развълнувана.
— По дяволите — прошепна Джарлаксъл.
— Какво има? — попита матроната.
— Хюнет! — изпищя Виерна. — Войниците им нахлуха в двора! Нападат ни!
Навън, пред самата пещера на До’Урден, близо петстотин войници на дома Хюнет — със сто повече от официално обявената бройка — последваха мълнията и нахлуха в двора през елмазените порти. Войската на дома До’Урден, наброяваща триста и петдесет мрачни елфа, изскочи от сталагмитените възвишения, използвани като военно убежище, за да отвърне на нападението.
Макар и по-малобройни, войниците на До’Урден, обучени от Закнафейн, бързо успяха да заемат правилната отбранителна позиция и да прикрият магьосниците и жриците, които трябваше да изпълнят своите заклинания. Цял отряд войници на Хюнет, владеещи летателна магия, се спуснаха покрай пещерната стена, зад която се намираше знатната част от дома До’Урден. Малките арбалети веднага пуснаха своите смъртоносни отровни стрели и редиците на въздушния отряд бързо оредяха. Но той постигна своята цел — изненада войниците на До’Урден и застраши позициите им.
— Хюнет не се ползват с благоволението на Лот! — изкрещя Малис. — Не биха посмели да атакуват така открито! — Тя подскочи при звука, който я опроверга — оглушителният тътен на мълниите.
— Нима? — сопна се Бриса.
Матроната изгледа заплашително дъщеря си, но сега нямаше време за спорове. Нападенията на мрачните елфи обикновено се състояха от щурм на войскови части в комбинация с ментална атака, извършвана от жриците с най-високо положение, но Малис не бе усетила ментално проникване. Това без съмнение й подсказа, че наистина тези, които нападаха дома й, бяха Хюнет. Жриците им вече не се ползваха с благоразположението на Лот и очевидно не можеха да използват силата, дадена им от Кралицата, за да помагат при нападението. Ако можеха да го сторят, Малис и дъщерите й, които също бяха загубили благоволението на богинята, нямаше да могат да отвърнат на този удар.
— Но как са се осмелили да ни нападнат? — чудеше се на глас Малис.
Бриса разбра какво имаше предвид майка й.
— Наистина са смели — каза тя, — щом вярват, че ще унищожат всеки член на това семейство само с войниците си.