— Малки гноме — извика след него той. — Трябва да те предупредя.
Фърбъл се обърна, закрил кесията си с ръка.
— Безплатно — засмя се наемникът и поклати голата си глава. Изведнъж, обаче, изражението му се смени. Лицето на Джарлаксъл стана сериозно, дори зловещо. — Ако познаваш Дризт До’Урден — продължи той, — дръж го настрана от себе си. Лот сама е пожелала смъртта на втория син и Малис ще направи каквото е нужно, за да изпълни искането на богинята. А ако тя се провали, други ще започнат да го преследват, защото знаят, че смъртта на този До’Урден ще достави огромно удоволствие на Кралицата на Паяците. Той е обречен, Фърбъл, и обрича на смърт всеки, дръзнал да застане до него.
— Благодаря за предупреждението, но не беше нужно — отвърна Фърбъл, опитвайки се да запази спокойствие. — Никой в Блингденстоун не знае нищо за този беглец, нито пък се интересува от него. И уверявам те — няма гном в нашия град, който да желае благоволението на вашето божество!
Джарлаксъл се усмихна. Знаеше, че възрастният свиърфнебъл блъфира.
— Разбира се — отвърна наемникът, поклони се и за пореден път направи реверанс с огромната си шапка.
Фърбъл спря за миг, за да обмисли думите на елфа и значението на последния му поклон. Чудеше се дали все пак не трябва да купи мълчанието на Джарлаксъл, но не се наложи. Информаторът го нямаше, само силното чаткане на токовете му отекваше в далечината.
Бедният Фърбъл. Беше оставен да се тревожи сам, а не биваше. Джарлаксъл наистина харесваше малкия гном — установи го на излизане от пещерата. При тези обстоятелства не можеше да разкрие подозренията си за местонахождението на Дризт пред матрона Малис.
Разбира се, само при условие, че офертата й не беше прекалено изкусителна.
Притеснен и замислен, Фърбъл дълго се взира с празен поглед в малката пещера.
Дните на Дризт бяха заети с приятели и веселие. Беше се превърнал в герой, който бе излязъл в тунелите заедно с миньорите свиърфнебли. Историята за хитрата измама, с която бяха избягнали гоблините, се предаваше от уста на уста и с всяко ново разказване се разкрасяваше все повече.
Дризт и Белвар излизаха често. Всеки път, когато решаваха да посетят някоя гостилница, ги приветстваха с наздравици, черпеха ги с храна и питиета.
Двамата приятели бяха много щастливи един с друг. Заедно бяха открили своето място сред обществото на свиърфнеблите и заедно бяха намерили покой за душите си.
Надзирател Брикърс и Белвар бяха заети с подготовката на нова миньорска експедиция. Най-важната им задача бе да намалят списъка от доброволци. Свиърфнебли от всички краища на града се свързваха с тях, за да се запишат за участие. Всички желаеха да пътуват редом с мрачния елф и най-почетния надзирател.
Една сутрин на вратата на Белвар се потропа силно. Дризт и неговият домакин помислиха, че са дошли още доброволци, търсещи място в експедицията, но бяха крайно изненадани, когато видяха, че на прага им стои градската стража. Войниците обградиха Дризт с копията си и го предупредиха, че трябва да отиде с тях в покоите на крал Шниктик и да се срещне с него.
Белвар изглеждаше спокоен.
— Предпазна мярка — увери той Дризт и побутна закуската си — гъби в сос от мъхове. Възрастният гном отиде до стената и свали наметалото си. Дризт не изпускаше от очи копията и стражата и не забеляза нервната и несигурна походка на своя приятел.
С бърза крачка те прекосиха града на лукавите гномове. Охраната непрекъснато побутваше с копията си мрачния елф и възрастния му приятел. През целия път Белвар не престана да уверява Дризт, че това е само рутинна предпазна мярка. Плътният му глас наистина звучеше успокоително, но когато стигнаха до покоите на краля, Дризт престана да си дава напразни надежди. Целият му живот беше изпълнен с обнадеждаващи начала и тежки разочарования.
Крал Шниктик седеше неспокоен в каменния си трон, а разтревожените му съветници се бяха скупчили около него. Хич не му харесваха тези задължения, с които го натоварваше постът му на владетел. Свиърфнеблите обикновено не предаваха приятелите си, но разкритията на съветник Фърбъл бяха много обезпокоителни и опасността, надвиснала над Блингденстоун, не биваше да се подценява.