Когато напуснах Мензоберанзан, смятах, че самосъхранението ще ми е достатъчно, за да живея пълноценно. Мислех си, че ще мога да се затворя в себе си, заедно със собствените си принципи и, че ще бъда доволен от това, че съм поел по единствения възможен път. Алтернативата беше да се примиря със злокобната реалност на Мензоберанзан и с дяволската религия, която управляваше живота на моя народ. Ако подобно съществуване за някой може да е живот, аз предпочитам да оцелявам.
И все пак примитивното оцеляване едва не ме уби. Дори по-лошо — отне ми всичко, в което вярвах. Свиърфнеблите ми показаха друг живот. Обществото на лукавите гномове беше задружно и възпитаваше високи нравствени ценности. То се оказа именно това, за което бях мечтал — винаги съм искал обществото на Мензоберанзан да бъде такова. Животът на свиърфнеблите не бе съсредоточен само около оцеляването. Те се радваха и работеха; всичко спечелено разделяха по братски, дори и болката от загубите, които неизменно преживяваха в този враждебен свят на огромни подземия.
Радостта се удвоява многократно, когато е споделена с приятели, а мъката изчезва малко по малко. Такъв е животът.
И така, напуснах Блингденстоун и се върнах отново в празните и пусти коридори на Подземния мрак, ала този път крачех с надежда. До мен вървеше Белвар, новият ми приятел, а в джоба си държах вълшебната фигурка, с която можех да призова вярната ми стара приятелка Гуенивар. За краткия ми престой в града на свиърфнеблите видях живот, какъвто винаги се бях надявал да водя. Вече не можех да се върна към простото оцеляване.
До мен бяха най-верните ми приятели и имах смелостта да вярвам, че това няма да ми се наложи.
12
Пустош, пустош, пустош
Надзирателят излезе от лъкатушния проход и се върна при Дризт. Мрачният елф го попита:
— Направи ли всичко?
— Стъкмих огнище — отвърна Белвар и доволно, но не много силно, удари една в друга митрилните си ръце. — В ъгъла издълбах още едно легло. Хвърлих ботушите си на пода и сложих кесийката ти на не много скришно място. Дори оставих няколко сребърни монети под одеялото, така или иначе предполагам, че скоро няма да ми потрябват — пошегува се Белвар, но въпреки това Дризт разбра, че възрастният гном не обича да се разделя със скъпоценностите си.
— Хитро измислено — заяви Дризт, за да отвлече мислите на приятеля си от вещите.
— Ами ти, мрачни елфе? — попита Белвар. — Чу ли, видя ли нещо?
— Не, нищо — отвърна елфът и посочи към един от тунелите. — Изпратих Гуенивар да пообиколи наоколо. Скоро ще разберем дали наблизо има някой.
Гномът кимна.
— Добър план — отбеляза той. — Устройването на този фалшив лагер, толкова далече от Блингденстоун, ще отклони вниманието на кръвожадната ти майка от моя народ.
— Може би семейството ми ще повярва, че съм се установил в този район и не възнамерявам да го напускам — добави елфът с надежда. — Замислял ли си се накъде ще тръгнем?
— И двете посоки са еднакво подходящи — отбеляза Белвар и разпери ръце. — Наблизо няма други градове, освен нашия. Поне аз не знам за такива.
— Тогава на запад — предложи Дризт. — Ще заобиколим Блингденстоун и ще навлезем в пустошта. Ще бъдем далече от Мензоберанзан.
— Маршрутът изглежда добър — съгласи се надзирателят. Белвар затвори очи и настрои мислите си на вълните на камъка. Расата на лукавите гноми, подобно на всяка друга, обитаваща Подземния мрак, притежаваше уникалната възможност да улавя магнитното поле на скалите. Това умение позволяваше на свиърфнеблите да се ориентират толкова добре, колкото обитателите на земната повърхност по звездите и слънцето.
Миг по-късно Белвар кимна и посочи правилния тунел.
— На запад — каза Белвар. — И то бързо. Колкото по-далеч сме от тази твоя майка, в толкова по-голяма безопасност ще бъдем — надзирателят помълча малко, за да помисли дали следващият му въпрос няма да притисне много новия му приятел.
— Какво има? — попита Дризт, разбрал, че Белвар премълчава нещо.
Гномът реши да рискува и да провери доколко близки са станали с мрачния елф. За целта той започна направо:
— Когато разбра, че сънародниците ти търсят именно теб в източните тунели, ми изглеждаше някак неуверен, не знам дали ме разбираш. Те са твое семейство, мрачни елфе. Нима наистина са толкова ужасни?