— Вярно е! — изрева Белвар и заби отново чука си в камъка.
Всичко наоколо се посипа с прах и отломки.
Стана така, както бе обещал Белвар. След един ден Дризт и той успяха да излязат от задънения тунел и по предложение на лукавия гном решиха да се отправят на север.
И двамата знаеха, че досега са извадили голям късмет. Бяха прекарали цели две седмици в пустошта на Подземния мрак и единственото, което бе застрашило живота им бе една ядосана кореноровка, пазеща своите баручии.
Няколко дни по-късно, обаче, късметът им им изневери.
Бяха избрали да тръгнат по един широк тунел. Докато пълзяха в него, Белвар отправи към Дризт една молба:
— Призови пантерата.
Мрачният елф не възрази. Идеята на разсъдливия миньор беше мъдра, пък и зелената светлина отпред не се нравеше никому. Минаха няколко секунди и черната мъгла се заизвива във въздуха, после прие материалната си форма и пред тях се изправи Гуенивар.
— Ще тръгна първи — прошепна Дризт. — Вие двамата ме следвайте на двайсетина крачки.
Белвар кимна, мрачният елф се обърна и понечи да направи първата си крачка, когато, както и очакваше, една кирка го закачи и го завъртя.
— Бъди внимателен — предупреди го гномът. Елфът се усмихна в отговор, трогнат от искрените думи на приятеля си и за пореден път си помисли колко по-хубаво е, когато има до себе си такъв верен другар. После се отърси от разсейващите мисли и се отдалечи, воден от дългогодишния опит и инстинктите си.
Видя, че зелената светлина идва от една дупка в земята. Отвъд нея коридорът продължаваше, но краят му не беше далече. Тунелът свиваше рязко, сякаш правеше обратен завой.
Дризт легна по корем и надникна в дупката. Друг проход, перпендикулярен на този, в който се намираха, се простираше на десет фута под тях и водеше към нещо, което приличаше на огромна пещера.
— Какво има долу? — прошепна приближаващият се Белвар.
— Друг коридор, отвеждащ до някаква пещера — отвърна Дризт. — Светлината идва оттам.
Мрачният елф вдигна глава и взря очите си в мрака на коридора, разкриващ се пред тях.
— Нашият тунел продължава, можем да тръгнем по него — предложи Дризт.
Белвар проследи погледа на приятеля си и забеляза завоя.
— Коридорът се връща обратно. Може би ще ни отведе точно там, където бяхме преди един час — заяви гномът, после легна в прахта и погледна през дупката.
— Какво ли може да свети така? — попита Дризт, осъзнал, че и спътникът му се измъчва от същото любопитство. — Друг вид мъхове?
— Не знам да има такъв — отвърна Белвар.
— Тогава да проверим?
Възрастният свиърфнебъл се усмихна, заби кирката си в скалата и увисна на нея. После се залюля, за да я откачи и скоро се озова долу. Мрачният елф и пантерата тихо го последваха. Извадил ятаганите си, Дризт поведе малката групичка към зелената светлина.
Озоваха се пред огромна пещера, чийто таван не се виждаше, а в центъра й, на дълбочина около десет фута, имаше голямо езеро, пълно с искрящо-зеленикава, смрадлива течност. Езерото кипеше, съскаше и бълбукаше. Плетеница от множество различни по ширина каменни пътеки пресичаше клисурата. Повечето от тях водеха към десетки други странични коридори.
— Магга каммара! — прошепна изуменият свиърфнебъл. Дризт си мислеше същото.
— Изглежда така, сякаш езерото е изригнало от самия под — отбеляза той, когато се свести от удивлението.
— Стопило го е — отвърна Белвар, досетил се за естеството на течността, и потупа Дризт, за да привлече вниманието му. После отцепи с кирката си един по-голям камък и го запрати в зеленото езеро. Когато скалата се докосна до повърхността, течността засъска като побесняла от удара и разтопи камъка, преди да е потънал.
— Киселина — обясни мъдрият свиърфнебъл.
Мрачният елф го изгледа с любопитство. По време на обучението си в Академията, бе чувал магьосниците от Сорсъри да говорят за киселини. Те често забъркваха подобни отвратителни течности за магическите си експерименти, но Дризт не можеше да проумее как така тази се е появила в земята, при това в такива огромни количества.
— Работа на магьосник, предполагам — заяви Белвар. — Експеримент, който е излязъл извън контрол.
Сигурно е тук от стотици години, разгражда земята и потъва сантиметър по сантиметър.
— Останките от пода изглеждат достатъчно здрави. Пък и можем да избираме от множество тунели — предложи Дризт.