— Проникнали са в къщата! — изкрещя Бриса. Тя предположи, че се е случило най-лошото и сграбчи змийския си камшик. — А ние дори не сме се подготвили отбраната си!
— Не! — побърза да я поправи Мая. — На терасата не е стъпвал нито един от войниците на Хюнет. Обърнахме битката в наша полза!
— Така и предполагах — отбеляза съвзелата се от страха Малис и с назидателен тон се обърна към дъщеря си. — Глупаци са онези, които нападат без благоволението на Лот! — Но въпреки думите си, матроната се съмняваше, че само неодобрението на Кралицата на Паяците е определило хода на битката. Логиката й подсказваше, че в това несъмнено е замесен Джарлаксъл и неговата банда от съмнителни престъпници.
Джарлаксъл стъпи на перилата на балкона и използва вродената си способност — левитацията, за да се спусне плавно на пода на пещерата. Дайнин не виждаше никакъв смисъл да се включва в битката, която беше излязла извън всякакъв контрол, и се облегна на стената. Предпочиташе да наблюдава впусналия се в действие наемник и да обмисли случилото се току-що. Джарлаксъл беше изиграл и двете страни в конфликта и за пореден път той и неговата банда бяха единствените истински победители. Бреган Д’аер-те несъмнено бяха лишени от всякакви скрупули, но Дайнин трябваше да си признае, че от тях определено имаше полза.
Първият син осъзна, че наемникът му допада.
— Уведоми ли матрона Баенре за обвинението, което ще повдигнем? — попита най-голямата си дъщеря Малис, когато магическата светлина на Нарбондел — сталагмита, използван като часовник в Мензоберанзан — започна да се изкачва бавно нагоре, бележейки зората на новия ден.
— Първият дом очакваше посещението ни — отвърна Бриса, ухилена самодоволно. — Целият град говори за нападението и за това как домът До’Урден е отблъснал войниците на Хюнет.
Малис напразно опита да скрие гордата си усмивка. Предчувстваше насладата от вниманието и славата, с която знаеше, че бъде обсипан домът й.
— Управляващият съвет ще бъде свикан още днес — продължи Бриса. — Несъмнено за ужас на матрона СиНафей Хюнет и на обречените й деца.
Малис кимна одобрително. В Мензоберанзан убийството на неприятелско семейство беше общоприета практика. Но да се провалиш в опита си, да оставиш дори само един свидетел с благородническа кръв, който да повдигне обвинение — това се наказваше от правосъдието на управляващия съвет с гняв, който, веднъж пробуден, носеше само разрушение и смърт.
На богато украсената врата се почука и двете жрици се обърнаха към нея.
— Призовават ви, матрона — майко — обяви Ризен щом влезе в стаята. — Матрона Баенре е изпратила вестител, който да ви вземе.
Малис и Бриса си размениха погледи, изпълнени с надежда, но и с безпокойство. След наказанието на дома Хюнет, домът До’Урден щеше да заеме положението на осми дом в йерархията на града — положение, което всеки желаеше. Само матроните — майки на осемте първи дома в Мензоберанзан се ползваха с право на място в управляващия съвет.
— Толкова бързо? — попита майка си Бриса.
Малис сви рамене. След това последва Ризен вън от стаята и надолу по коридора — до терасата на дома. Патронът й подаде ръка, но матроната категорично и грубо отблъсна помощта му. С гордост, видима във всяко нейно движение, тя пристъпи през перилата и се спусна бавно на двора, където се беше събрала по-голямата част от войската й.
Синият светещ диск с герба на дома Баенре се рееше плавно във въздуха — точно пред разбитата елмазена порта на дома До’Урден.
С гордо вдигната глава Малис закрачи пред събралата се тълпа, мрачните елфи се запрепъваха един в друг, за да се отдръпнат от пътя й. Това беше нейният ден — денят, в който тя получаваше мястото си в управляващия съвет, получаваше поста, който безспорно заслужаваше.
— Матрона-майко, да ви придружа до дома на Баенре? — предложи й Дайнин, застанал пред елмазената порта.
— Ти ще останеш тук с останалата част от семейството — нареди му тя. — Призовават само мен.
— Как може да сте сигурна? — възрази първият син, но разбра, че е превишил правата си в мига, в който думите се изплъзнаха от устните му, и побърза да изчезне в тълпата от войници, преди Малис да се обърне и да го удостои със строгия си поглед.
— Имай необходимото уважение — промърмори тя и нареди на близките войници да отместят една отчупена част от портата. Жрицата се обърна за последен път, изгледа подчинените си с победоносен поглед, после прекрачи напред и се настани върху реещия се във въздуха диск.