Но късметът не бе изоставил Дризт заклинанието беше завършено в мига, в който скалата запуши процепа. Чу се силен рев, мълнията на магьосника разби камъка на парчета и запрати мрачния елф във въздуха, но не можа да излезе навън и избухна в куклата.
От вътрешността й долетя писък:
— Проклятие! Проклятие! Мразя когат’ стафа така!
Белвар и Трак се завтекоха да помогнат на поваления си приятел, но мрачният елф беше само зашеметен и успя да се изправи, преди да са дошли.
— О, вие ще плати скъпо затова, да-а ще плати! — дочуха се още крясъци от кулата.
— Да се омитаме оттук! — извика гномът. Този път клюнестото изчадие беше напълно съгласно с думите му, макар да търсеше възмездие. Но веднага щом Белвар погледна към Дризт, възрастният свиърфнебъл разбра, че елфът няма да се откаже толкова лесно. Трак също се вгледа в лилавите очи на новия си приятел и пламъците, които горяха в тях го накараха да отстъпи назад.
— Магга каммара, мрачни елфе, не можем да влезем вътре — напомни му Белвар.
Дризт извади от джоба си фигурката от черен оникс, сложи я пред отвора, после го блокира с тялото си.
— Ще видим — изръмжа той и призова Гуенивар.
Черната мъгла се заизвива около статуетката, бавно се плъзна през процепа и навлезе в кулата.
— Щ’ви избиия ввсичкити! — изрева скритият магьосник.
След няколко секунди от вътрешността на кулата долетя мощния рев на пантерата, а после се чу и гласът на човека:
— Може би греша!
— Отвори вратата — крещеше Дризт, — ако ти е мил животът, зли магьоснико!
— Не, никога!
Ревът на пантерата проехтя още веднъж, после се чуха крясъци и вратата се отвори.
Дризт първи прекрачи прага и другите го последваха. Озоваха се в овална стая в приземния етаж на кулата. В средата й се издигаше метална стълба, водеща към капандура на тавана. Магьосникът се бе опитал да избяга, но не бе успял да се покатери докрай — сега висеше с главата надолу от стълбата, закачен с единия крак на едно от стъпалата. Гуенивар се бе възстановила от падането си в киселинното езеро и отново изглеждаше като най-величествената от всички пантери. Беше застанала от другата страна на стълбата и съвсем нехайно лижеше крака на човека.
— О, влисайте — изкрещя той и разпери широко ръце, после ги събра отново, за да махне мантията от лицето си. Струйки дим се издигаха от дрехата му, разкъсана и обгорена от мълнията. — Аз съм Бристър Фендълстик. Добр’ дошли в скромния ми дом.
Със своята ръка — чук Белвар спря Трак пред вратата — не искаше да пуска опасния си приятел вътре, докато Дризт не се приближи към магьосника, за да го хване. Мрачният елф се позабави, за да поздрави любимата си пантера — не я беше виждал от деня, в който я бе пратил да се лекува.
— Говориш езика на мрачните елфи — отбеляза Дризт, сграбчи магьосника за яката, смъкна го от стълбата, изправи го на крака и го огледа отблизо. Не беше виждал човек допреди срещата им в тунела до потока и до този момент не беше особено впечатлен.
— Гворя много есици — отвърна магьосникът и отблъсна ръцете на елфа. След това, сякаш думите му бяха от огромно значение, добави: — Аз съм Бристър Фендълстик!
— А езика на съществата печ, говориш ли? — изръмжа от вратата Белвар.
— Печ?! — отвърна с погнуса магьосникът.
— Печ — изръмжа Дризт и почти допря ятаган до гърлото на човека, за да подчертае думите си.
Трак направи крачка напред. Възпиращият го свиърфнебъл леко се плъзна по гладкия под.
— Огромният ми приятел някога е бил печ — обясни мрачният елф. — Мисля, че това ти е известно.
— Печ — тросна се магьосникът. — Безполесни м’лки същества, винаги заст’ват на пътя ти.
Трак се приближи още една крачка напред.
— Не се бави, мрачни елфе — помоли го Белвар, притискайки клюнестото изчадие с цялата си тежест.
— Върни му истинската същност — настояваше Дризт. — Превърни приятелят ни отново в печ. И побързай.
— Ха! И така си е добре! — изсумтя непредвидимият човек. — На кой му притрябвало да става печ?
Трак въздъхна тежко. От силата на третата му крачка, Белвар започна да се плъзга по пода.
— Сега, магьоснико — предупреди го мрачният елф. Застаналата на стълбата пантера започна да ръмжи от глад.
— Ох, дубре, много дубре! Жалък печ! — тросна се магьосникът и размаха ръце от отвращение. После извади от малкия си джоб си една огромна книга, която незнайно как се бе побрала вътре.