Не за пръв път Малис приемаше подобна покана от първата матрона и не беше никак изненадана, когато няколко жрици на дома Баенре изскочиха от сенките и наобиколиха диска, за да го охраняват. При последното такова пътуване Малис се чувстваше несигурна — нито знаеше какви са намеренията на Баенре, нито причината, поради която първата матрона я канеше в дома си. Но този път, тя скръсти арогантно ръце и позволи на любопитните зяпачи да я огледат в целия й блясък и победоносно великолепие.
Отвръщаше на погледите с високомерие и се чувстваше ненадмината. Гордостта на Малис не намаля, дори когато дискът наближи подобната на паяжина, удивителна ограда на дома Баенре, охранявана от хиляди стражи, които маршируваха около нея и над която се издигаха високи структури от сталагмити и сталактити.
Матрона До’Урден беше член на управляващия съвет, или поне скоро щеше да стане, и където и да отидеше в този град, никога повече нямаше да се чувства застрашена.
Или поне така смяташе.
Дискът спря пред извитите стълби на величествената сграда и една от жриците на Баенре обяви:
— В параклиса ви очакват.
Малис слезе от своя превоз и се изкачи по гладко шлифованите стълби. Веднага щом влезе в параклиса, на високо издигнатия централен олтар тя видя седяща женска фигура, която изглежда не забелязваше присъствието й. Настанена удобно в стола си, мрачната елфка наблюдаваше издигнатия почти до самия купол на храма огромен илюзорен образ, който бавно променяше формата си от голям паяк в красива жена от мрачните елфи.
Когато се приближи малко повече, Малис забеляза, че фигурата е облечена подобаващо на една маронамайка и предположи, че това е самата матрона Баенре — най-влиятелната личност в цял Мензоберанзан. Матрона До’Урден се изкачи по стълбите към олтара, приближи се към седящата с гръб към нея фигура и самоуверено, без да чака покана, заобиколи трона, за да приветства другата матрона — майка.
Но тази, която Малис До’Урден видя в параклиса на дома Баенре, не беше възстарата и съсухрена матрона Баенре. Седящата елфка не беше много стара, нито пък сбръчкана, повехнала и бледа като мъртвец. Всъщност беше доста дребничка и не беше по-възрастна от самата матрона До’Урден. Малис я познаваше много добре.
— СиНафей! — изкрещя тя, а краката й затрепериха от ужас.
— Малис — отвърна спокойно другата матрона.
Хиляди предположения минаха през ума на Малис. СиНафей Хюнет сигурно водеше тайни преговори с матрона Баенре от страх за обреченото си семейство, което очакваше своето унищожение. Но все пак тук, при това съвсем удобно, се бе настанил не някой друг, а СиНафей — в дома на най-влиятелната фамилия в Мензоберанзан!
— Мястото ти не е тук, в този дом! — запротестира Малис, стиснала силно малките си юмруци. Искаше й се да нападне своята неприятелка на момента, да я удуши със собствените си ръце.
— По-спокойно, Малис — равно отбеляза матроната на шестия дом. — Тук съм по покана на матрона Баенре, както и ти.
Споменаването на първата матрона и споменът за това къде се намираха значително успокоиха Малис. Не биваше да се държи така в храма на дома Баенре! Жрицата мина на отсрещния край на кръглия подиум и се настани срещу матрона Хюнет, без да изпуска от очи самодоволното й ухилено лице.
След няколко безкрайни мига в абсолютно мълчание, Малис не издържа и заговори:
— Имам много свидетели на случилото се — домът Хюнет нападна семейството ми в залеза на Нарбондел. Няма никакво съмнение!
— Никакво — отвърна СиНафей и съгласието й свари неподготвена матрона До’Урден.
— Признаваш за стореното? — изненада се тя.
— Да, така е — отвърна Хюнет. — Никога не съм го отричала.
— И все пак си жива — подсмихна се Малис. — Според законите на Мензоберанзан правосъдието трябва да се спази и ти и твоето семейство да бъдете наказани.
— Правосъдието? — Абсурдността на това изказване накара СиНафей да се засмее. — Правосъдието винаги е било само фасада — претекст за спазването на някакъв ред в хаоса на Мензоберанзан. — Направих това, което Кралицата на Паяците поиска от мен.
— Ако Лот одобряваше методите ти, щеше да спечелиш — опроверга я Малис.
— Не е точно така — прекъсна ги друг глас. Малис и СиНафей се обърнаха, за да видят магическата поява на матрона Баенре, седнала удобно на трона си в най-отдалечения край на подиума.