Всички ние, по едно или друго време, се чувстваме затворници — пленници на самите нас или на очакванията на тези, които ни заобикалят. Това е бреме, с което всички се нагърбваме. Всички го ненавиждат, но много малко се научават да се справят с него. В това отношение се чувствам щастливец, защото животът ми премина по правия път на самоусъвършенстването.
Всичко започна в Мензоберанзан под критичните погледи на безмилостните жрици на злата богиня — Кралицата на Паяците. Оттогава досега, предполагам, животът ми се е променил само за добро.
Някога бях млад и упорит; вярвах, че мога да се изправя сам срещу всички, вярвах, че съм достатъчно силен, за да победя враговете си с меч и с принципи. Бях арогантен, бях убеден, че с много упорство ще успея да се преборя и с чувството за безсилие.
Непреклонна, глупава младост.
Сега, когато се връщам към онези години, трябва да си призная, че рядко съм се изправял сам срещу някого, рядко ми се е налагало да се боря сам. Винаги с мен са били приятелите ми — истинските ми и верни приятели. Винаги са ме подкрепяли, дори когато съм смятал, че не се нуждая от ничия помощ, дори когато не съм знаел, че го правят.
Закнафейн, Белвар Дисенгалп, Трак, Муши, Бруенор, Риджис, Кати-Бри, Уолфгар и, разбира се, Гуенивар — скъпата ми Гуенивар — това бяха приятелите — тези, които оправдаха принципите ми, които ми дадоха сила да се изправя срещу всеки неприятел, без значение истински или въображаем. Това бяха другарите, които ми помогнаха да преодолея безсилието, яростта и отчаянието.
Това бяха приятелите, на които дължа живота си.
16
Коварни окови
Трак впери поглед в далечината на дългата и тясна пещера, където се издигаха високите кули на крепостта на илитидите. Въпреки че зрението му беше слабо, клюнестото изчадие можеше да различи тътрещите се бавно фигури към замъка и да чуе съвсем ясно звъна на сечивата им. Трак знаеше, че това са роби — дуергари, гоблини, лукави гномове и представителни на още много раси, които дори не познаваше. Техните господари, илитидите, ги експлоатираха заради уменията им в каменоделството. Робите бяха помогнали за всички нововъведения, както и при превръщането на огромната скала в крепост, която крадците на мисли сега наричаха свой дом.
Белвар, който беше толкова подходящ за подобни дейности, вероятно също бе там и работеше по масивната постройка.
Тези мисли само прелетяха през съзнанието на Трак и изчезнаха, забравени и заменени от инстинктите на клюнестото изчадие. Поразяващата сила на менталните атаки на илитидите бе отслабила значително умствената защита на Трак и полиморфната магия действаше все по-бързо — толкова бързо, че самия той не можеше да усети промяната. Двете същности в раздвоеното му съзнание се сблъскваха с еднаква сила и внасяха леко объркване в душата на клетото клюнесто изчадие.
Ако разбираше в какво се състои проблемът, ако знаеше какво се бе случило с приятелите му, то може би щеше да се чувства щастливо.
Крадците на мисли подозираха, че в тялото на Трак се крие нещо много повече от едно клюнесто изчадие. Оцеляването на тяхното общество се основаваше на знанието и телепатията, ала илитидите не успяха да проникнат в обърканото съзнание на Трак, въпреки че съвсем ясно виждаха умствените процеси, протичащи в тялото му, обвито в твърда черупка, които коренно се различаваха от тези на обикновените чудовища, бродещи из Подземния мрак.
Крадците на мисли не бяха глупави и бяха наясно с опасностите, криещи се в менталното дешифриране и контрола върху съзнанието на едно опасно, двеста и петдесеткилограмово чудовище. Трак беше прекалено опасен и непредсказуем, за да го държат при останалите роби. Но в обществото, ръководено от тях, имаше място за всеки.
Трак се намираше на един каменен остров — равна скала, широка около петдесет ярда и заобиколена от дълбок ров. Наоколо имаше и други същества — малко стадо роти и няколко съвсем изтощени дуергари, които очевидно бяха прекарали много време под смазващото влияние на илитидите. Сивите джуджета седяха или стояха прави, лицата им бяха безизразни, вперени в нищото и очакващи, както Трак скоро разбра, реда си на богатата трапеза на жестоките робовладелци.
Трак обиколи целия остров в търсене на начин да избяга, въпреки че един печ би разбрал, че това е невъзможно. Над пропастта се простираше само един мост, но той беше магически — прибираше се и залепваше до другата страна на рова всеки път, когато не се използваше от крадците на мисли.