Малис едва се удържа да не закрещи в лицето на сбръчканата матрона — майка — тя беше подслушала разговора, а и очевидно щеше да отхвърли предявените от нея претенции относно дома Хюнет. Но матрона До’Урден беше оцеляла сред опасностите на Мензоберанзан цели пет века и то именно, защото знаеше какви могат да бъдат последствията, ако разгневиш личност като матрона Баенре.
— Настоявам да ми се даде правото да повдигна обвинение срещу дома Хюнет — хладнокръвно каза тя.
— Имаш го — отвърна старицата. — Както вече каза, а и СиНафей се съгласи с теб, няма никакво съмнение.
Триумфираща, Малис се обърна към СиНафей, но матроната — майка на шестия дом продължаваше да седи на стола си съвсем равнодушна и спокойна.
— Но тогава какво прави тя тук? — изкрещя матрона До’Урден, така сякаш всеки момент щеше да изпадне в дива ярост. — СиНафей е престъпница. Тя…
— Не сме оспорили думите ти — прекъсна я първата матрона. — Домът Хюнет ви нападна и се провали. Всички знаем как се наказват подобни дела и всички се съгласяваме с последствията. Управляващият съвет се свиква днес, за да се уверим, че правосъдието е спазено.
— Но тогава защо СиНафей е тук? — настояваше Малис.
— Нима се съмняваш в мъдростта на атаката ми? — обърна се към нея СиНафей, като се опитваше да преглътне напиращия си смях.
— Вие бяхте победени — равнодушно й напомни Малис. — Това, мисля, е достатъчно, за да си отговориш сама на този въпрос.
— Нападнаха ви по заповед на Лот — каза матрона Баенре.
— Но тогава защо победихме дома Хюнет? — упорстваше Малис. — Ако Кралицата на Паяците…
— Не съм казала, че Хюнет са си върнали благоразположението на Лот — грубо я прекъсна първата матрона. Малис До’Урден се отпусна в стола си, припомняйки си своето място сред тези върховни жрици и затрудненото положение, в което се намираше.
— Казах само, че атаката бе изпълнена по желание на Лот — продължи старицата. — От цели десет години Мензоберанзан търпи смешната ви война „под прикритие“. Интригата и вълнението от нея отдавна се изчерпаха, уверявам ви и двете. На това трябваше да се сложи край веднъж завинаги.
— Така и стана — обяви Малис и се изправи от стола си. — Домът До’Урден е победител и аз ползвам правото си да обвиня СиНафей Хюнет и нейното семейство!
— Седни, Малис — каза СиНафей. — Тук става дума за нещо много по-важно от глупавите ти искания.
Матрона До’Урден погледна към Баенре, за да види дали тя ще потвърди думите на шестата матрона, но като обмисли създалата се ситуация осъзна, че казаното от СиНафей е истина.
— Решено е — промълви първата матрона. — Домът До’Урден е обявен за победител, а домът Хюнет ще бъде унищожен.
Със самодоволна усмивка на лицето Малис се отпусна в стола си. Но въпреки всичко, матроната — майка на дома Хюнет не изглеждаше никак притеснена.
— С най-голямо удоволствие ще гледам как унищожават дома ти — увери Малис своята съперница, после се обърна към Баенре. — Кога ще се извърши наказанието?
— Вече го извършихме — загадъчно отвърна първата матрона.
— Но СиНафей е жива! — изкрещя Малис.
— Не — поправи я старицата. — Жива е тази, която доскоро беше СиНафей Хюнет.
Едва сега Малис започна да проумява. Домът Баенре никога не изпускаше възможност. Нима матрона Баенре щеше да вземе върховната жрица на дома Хюнет и да я добави към колекцията си?
— Ти ли ще я вземеш под закрилата си? — осмели се да попита тя.
— Не — спокойно отвърна Баенре. — Тази задача се пада на теб.
Малис ококори очи. От всички задачи, които й бяха възлагани като върховна жрица на Лот, тази беше най-противната.
— Тя е мой враг! Нима ме молите да я закрилям?
— Тя е твоя дъщеря — сряза я матрона Баенре. После тонът й се смекчи и крива усмивка се прокрадна по тънките й устни. — Твоята най-голяма дъщеря, завърнала се от пътуването си до Чед Насад или някакъв друг град, населяван от наши родственици.
— Но защо го правите? — настоя за отговор Малис. — Това е нелепо!
— Не си съвсем права — отвърна първата матрона. Събрала длани пред лицето си, тя потъна в разсъждения, припомняйки си някои странни обстоятелства в безкрайния списък от битки в града на мрачните елфи. След малко продължи обясненията си: