Наемникът видимо се успокои и усмивката, която се изписа на лицето му, изглеждаше почти искрена.
— Е, откри ме значи — повтори той и този път направи характерния си дълбок поклон. — Казвай каквото имаш да казваш и да приключваме.
Дайнин войнствено скръсти ръце, придобил смелост от очевидното отстъпление на ексцентричния наемник.
— Нима си толкова убеден, че търся именно теб?
Джарлаксъл се спогледа ухилен с охраната си. Кикотът на скритите в сенките войни накара увереността на Дайнин бързо да се изпари.
— Казвай защо си дошъл, първи сине, и се махай оттук! — заяви с по-остър тон Джарлаксъл.
Дайнин желаеше да приключи с всичко това, колкото се може по-бързо.
— Трябва ми информация относно Зин-карла — каза направо той. — Неживото творение на матрона Малис се скита из земите на Подземния мрак от много отдавна. Може би прекалено дълго?
Джарлаксъл присви очи, докато обмисляше думите на първия син.
— Матрона Малис те е пратила при мен? — попита той, но думите му не звучаха като въпрос, а като констатация.
Дайнин поклати отрицателно глава и наемникът не се усъмни в искреността му.
— Ти си толкова хитър, колкото и умел с меча заяви любезно Джарлаксъл и повторно се поклони с онзи реверанс, който изглеждаше някак съмнителен тук, в мрачния свят на наемника.
— Инициативата да дойда си е само моя — заяви строго Дайнин. — Трябва да получа някои отговори.
— Нима те е страх, първи сине?
— Загрижен съм — отвърна искрено елфът, без да обръща внимание на подигравателния тон на Джарлаксъл. — Никога не съм правил грешката да подценявам враговете или пък съюзниците си.
Наемникът го погледна объркано.
— Знам в какво се е превърнал моят брат — обясни Дайнин. — И знам какъв беше Закнафейн.
— Сега Закнафейн е нежив, зомби — отвърна Джарлаксъл, — и се намира под контрола на матрона Малис.
— Мина много време — тихо промълви Дайнин, уверен, че скритият смисъл на думите му казваше повече от самите тях.
— Майка ти поиска Зин-карла — с леко остър тон отвърна наемникът. — Това е най-ценният дар на Лот, дава се само, за да достави удоволствие на Кралицата на Паяците. Матрона Малис знаеше какво рискува, когато го поиска. Знам, че разбираш, първи сине. Знаеш, че духът на мъртвия се връща само, за да постигне определена цел.
— Какви са последствията при евентуален провал? — попита направо Дайнин.
Скептичният поглед на наемника даде отговор на въпроса му.
— С колко време разполага Закнафейн?
Джарлаксъл сви рамене и отвърна с друг въпрос:
— Кой може да знае какви са плановете на Лот? — попита той. — Кралицата на Паяците може да направи едно изключение и да прояви търпение, но само ако резултата си струва чакането. Дали Дризт си заслужава? — наемникът отново повдигна рамене. — Това може и ще реши само Лот.
Дайнин дълго остана загледан в ексцентричния мрачен елф, докато накрая се убеди, че той не може да му предложи нищо повече. После се обърна, възседна гущера и спусна качулката на плаща над очите си. Обърна се, за да направи последния си коментар, но от наемника и охраната му нямаше и следа.
— Биврип! — извика Белвар и завърши заклинанието си. Удари митрилните си ръце една в друга и целият се посипа с искри, но този път не потрепери — болката не беше толкова силна.
Ликуващ от радост, господарят на гнома плесна с ръце. Илитидът просто трябваше да види шампиона си в битка, в действие. Огледа се наоколо за някаква цел и забеляза наполовина конструираната стая. В съзнанието на Белвар нахлу цяла серия от телепатични инструкции, предаващи точни ментални образи на дизайна и дълбочината, с която трябваше да се довърши стаичката.
Гномът се хвана на работа. Несигурен в силата на контузеното си рамо, това, на което принадлежеше ръката — чук, той започна с кирката. Камъкът експлодира на прах под удара на омагьосаната ръка и илитидът уведоми своя любимец за удоволствието, което той току-що му бе доставил. Дори бронята на клюнестото изчадие нямаше да се опре на такъв удар!