Закнафейн прибра единия меч в ножницата и отскочи към хребета. Понесе се във въздуха и само за миг от секундата успя да улови за глезена издигащия се илитид.
Фиуу! Крадецът на мисли отново атакува, но беше обречен — нищо не можеше да го предпази от острия меч. С невероятна бързина Зак се издърпа нагоре, насочил оръжието си напред.
Илитидът замахна към острието, ала напразно — не можеше да се отбранява с голи ръце срещу оръжията на мрачния елф. Мечът се заби в корема на съществото и разсече дробовете и сърцето му.
Клетото създание отчаяно притисна с ръце зейналата рана и безучастно зачака съдбата си. Закнафейн силно се отблъсна в гърдите му и се изхвърли нагоре. Умиращият илитид полетя с главата надолу, разби се в една скала и остана да виси гротескно във въздуха. Макар и вече мъртво, кръвта на създанието продължаваше да се стича към пода на пещерата.
Отскокът на Закнафейн го изстреля право към другия илитид; двамата полетяха и се блъснаха в последния от групата. Във въздуха се размахаха ръце и пипала, опитващи се да сграбчат мрачния елф. Ала остриетата му бяха по-смъртоносни; миг по-късно неживото създание се освободи от последните си жертви, направи заклинание за левитация, плавно се спусна на земята и спокойно се отдалечи. Трите мъртви илитида останаха да висят във въздуха, докато заклинанията им за левитация се развалят, а последният лежеше проснат на земята.
Неживото създание не се притесни от кръвта по мечовете си и не ги избърса, знаеше, че много скоро щяха да последват още убийства.
Крадците на мисли продължиха да наблюдават и обсъждат същността на пантерата, без да знаят, че Гуенивар е усетила присъствието им. В Звездната равнина, където сетива като обоняние и вкус просто не съществуваха, котката разполагаше с други, много по-неосезаеми усещания. Тук Гуенивар ловуваше с помощта на усета си, който трансформираше енергийните полета в ясни, мисловни изображения и така пантерата можеше да различи по аурата лос или заек преследва, без дори да е видяла самото създание. Илитидите не бяха рядко срещани в нейното измерение и котката лесно разпозна енергията им.
Тя все още не беше разбрала дали присъствието им е чисто съвпадение или по някакъв начин беше свързано с факта, че Дризт отдавна не я беше викал. Очевидният интерес, който илитидите проявяваха към Гуенивар предполагаше второто и това разтревожи пантерата, но въпреки всичко тя реши да изчака — все още не искаше да напада първа този опасен враг. Котката продължи всекидневните си занимания, но от време на време хвърляше и по един поглед към неканената си публика.
Тя забеляза промяната в аурата на илитидите, когато двете създания започнаха спускането си към Материалния свят. Пантерата не можеше да чака повече.
С дълги подскоци през звездите, Гуенивар се спусна след крадците на мисли. Залисани в усилията си по завръщането у дома, те дори не реагираха, докато не стана прекалено късно.
Пантерата се спусна под единия и захапа сребърната му нишка между зъбите си от искрящо бяла светлина. После тръсна глава, изви се настрани и нишката се скъса. Безпомощният крадец на мисли бавно се понесе сред звездите като корабокрушенец в Звездната равнина.
Другият илитид, мислещ само за собственото си спасение, не обърна никакво внимание на ужасените молби на своя приятел и побърза да мине през отворения портал между измеренията, който щеше да го върне обратно в тялото му. Крадецът на мисли почти се изплъзна от ноктите на пантерата, ала тя беше бърза и успя да го сграбчи в последния момент.
Вкопчена в илитида, Гуенивар също премина през портала.
От малкия си каменен остров, Трак забеляза оживлението, настанало в дългата и тясна пещера. Наоколо търчаха илитиди и заповядваха на робите си да се прегрупират в стегнати бойни формации. Часовоите застанаха на пост при всеки изход, докато други крадци на мисли се издигнаха във въздуха, за да наблюдават цялата пещера от височината на сталактитите.
Трак се досети, че някаква беда грози обществото на илитидите и една ясна мисъл се открои в примитивното му съзнание: ако битката с врага отвлечеше вниманието на крадците на мисли, това можеше да се окаже шансът му да избяга. Сега, когато в мисленето на Трак имаше нова отправна точка, същността му на печ започна да се чувства в свои води.