— Не знам какъв дълг е натрупал Фин към теб и как ще го изплати, но аз също съм ти задължен. Много. Ако един ден ти потрябва моята помощ, само кажи.
Скарлет целува Дариел по бузата и му намига.
— Благодаря ти, Ромео.
Дариел се обръща към Зила с хитра усмивчица.
— А от теб ще получа ли целувка?
— Благодаря ти, довиждане — казва тя, подминава го и влиза в кораба.
Аврора вади втори артефакт от диплите на полата си — малка фигурка от зеленикав камък. Подава я на Дариел.
— Свих това за теб. В случай че ти трябват пари за ново жилище.
Той я прибира в джоба си с широка усмивка.
— Идеята не е лоша — признава той. — А и онези сталактити не бяха никак евтини, така че ти благодаря.
Качваме се на кораба без повече суетене. Махваме за последно на Дариел, затваряме люка и отиваме на мостика. Финиан вече седи на своето кресло и заварява нещо на лявата си ръка с малка фотонна горелка. Костюмът му е поочукан, самият той изглежда умърлушен и понатъртен. Очите му обаче грейват, щом влизаме. Шамрок клечи в скута му.
Кат се стоварва в креслото си и поглежда Фин изпод вежди.
— Дракончето е мое — заявява тя.
— Знам, просто го взех назаем, щото тебе те нямаше — отвръща Финиан и й мята играчката през конзолата.
— И защо ти е трябвало да го вземаш? — пита тя и улавя Шамрок във въздуха.
— Реших, че малко късмет няма да ни е излишен.
Кат се ухилва, млясва дракончето по главата и се заема с конзолата си.
— Млъкни, Финиан.
Затягаме коланите на креслата и провеждаме предстартовата проверка. Ръцете ми танцуват по клавиатурата, но главата ми е празна. Нямам представа какво предстои. Знам, че „Белерофонт“ пътува към Семпитернити. Знам, че ГРА няма да се спре, докато не залови Ари. Не знам коя е тя, какво е, нито накъде ни води. Без съмнение теранските крайцери, които патрулират в Гънката, също ни търсят — знам и че сме се сдобили с нов опасен враг в лицето на Каселдон Бианки.
По-късно ще мисля за всичко това. Сега трябва да се измъкнем оттук, преди…
— Тревога — писва системата за общо оповестяване. — Тревога. По заповед на Каселдон Бианки всички излитания от Корабния свят са забранени до второ нареждане. Предстоят претърсвания. Моля, изключете двигателите и…
— Да не оцапате гащите, дечурлига! — крясва Кат.
Отваря тягата на максимум и прихващащите скоби на стоянката надават писък в опит да ни удържат на място. Малкият ни кораб се разтриса в гърч, отвсякъде пищи метал, двигателите реват на пълна мощност и след миг-два се откъсваме от скобите и излитаме в черното извън Корабния свят. Инерцията ме залепва за облегалката на креслото и ми става трудно да дишам. После се сещам как е истинско чудо, че изобщо мога да си поема дъх.
Навън сме.
Успяхме.
Плъзвам поглед по мостика и своя отряд. Отряд 312. Банда загубеняци, социопати и бунтари, които никой в Академията не искаше за свои колеги. Изведнъж си давам сметка за мащаба на представлението, което току-що сме изнесли.
Мисля си за факта, че съм ги помолил да влязат в пастта на звяра не защото е логично или правилно, а защото ми вярват. Че всички те, от първия до последния, го направиха, без да им мигне окото. И че не просто влязоха, а направо влетяха вътре.
Влетяха в пастта на звяра.
Ари се е свила в едно кресло пред спомагателна конзола, като е свила колене под брадичката си. Омазана е с кръв, ожулена, натъртена и без съмнение уморена, но в очите й гори нов огън. Стиска в юмрук Спусъка и го гледа така, сякаш статуетката знае отговорите на всичките й въпроси.
В какво съм се превърнала?
Защо съм тук?
Защо се случва всичко това?
И аз си задавам подобни въпроси. Неизбежно е. Забъркали сме се в нещо голямо. Нещо, което се готви отдавна, най-малко от двеста години. Най-вероятно от повече. Нещо, за което директорите на Академията са знаели преди нас. Нещо, за което знае и Глобалната разузнавателна агенция.
Чувствам се като пионка, която местят по игрална дъска. Дъска, която не мога да видя в целостта й, макар да се опитвам. Но човек не учи пет години във военна академия, без да усвои това-онова за оръжията.
Ако онова нещо в ръката на Ари е Спусък…
Тогава къде е Оръжието?
И за какво служи това Оръжие, Съзидателят да го тръшне дано?
Трета част
Сърцето на черната дупка
25
Ари
Влязохме в Гъната преди десетина минути и оттогава никой не е обелил и дума.