— Това е станция „Сейгън“ в системата Джуно — подема Тайлър. — Добивали са руда, фабриката е собственост на „Юпитерианската рудодобивна корпорация“, която вече не съществува като юридическо лице, а самата мина е била изоставена през 2263 година. След началото на силдратската гражданска война преди дванайсет месеца „Сейгън“ привлича бежанци от силдратското космическо пространство, които се настаняват на астероида и предявяват претенции за собственост над изоставения комплекс. По оценка на нашето командване броят им е нараснал до седем хиляди души.
Наблюдавам силдратския ни колега, докато Тайлър говори, обаче елфчето има лице на покерджия. Погледът му е пронизващ, студен. Излъчва на вълни традиционното силдратско високомерие. Сещате се, онова високомерие, което казва: „Аз съм по-добър от вас и това е научен факт“. Но плитките му са прекрасни и сребристи, лицето му е като на модел от списание и въпреки синините от вчерашното сбиване Скар ще се окаже права. Този не бихте го изритали от леглото си, защото хърка.
— Звездата на Джуно се намира в неутрална зона — продължава Тайлър. — Понеже на този етап и теранското, и бетрасканското правителства отказват да приемат силдратски бежанци, добруването им е отговорност на Аврорския легион.
— Което не го разбирам — вметва Скарлет.
— Ние сме неутрална организация за взаимопомощ, Скар, и точно това ни е…
— Да, много ти благодаря, малкия. — Скар върти очи. — Знам какво е Аврорският легион. Друго не разбирам — защо теранското и бетрасканското правителства отказват да отворят границите си и да помогнат на тези хора? Родната им система е съсипана от гражданска война, един от собствените им архони коли, беси и сее разрушение. Защо Тера и Траск оставят бежанците сами да се оправят?
— На война е така — свива рамене Финиан. — Ако отворят границите си и пуснат милиони бежанци, каква е гаранцията, че някаква част от новодошлите няма да се превърнат в заплаха?
— Това са пълни тъпотии, Финиан — ръмжа аз.
— Не казвам, че съм съгласен, а само как разсъждават те.
— И какво, просто оставят тези нещастни хорица на произвола на съдбата? — пита Скарлет.
— Очевидно не — изтъква Тайлър. — Иначе товарният ни отсек нямаше да е пълен с лекарства и медицинско оборудване.
Скар започва да се заяжда с брат си, че това е крайно недостатъчно, Финиан налива масло в огъня и скоро на мостика настава хаос — поне закратко, докато един дълбок и топъл глас не слага край на надвикването.
— Страх ги е.
Възцарява се тишина и всички се обръщаме да погледнем Калис Какмубешеимето, първороден на… Някойситам.
— Вашите правителства — казва той. — Страх ги е от Звездния палач.
Муха да бръмне на мостика, ще се чуе. Споглеждаме се неспокойно. Всички знаят името, разбира се, но да го чуеш изречено на глас…
— Прави са да се боят — продължава Калис. — Звездния палач обяви всички свободни силдрати за свои врагове. А онези, които им предложат убежище, на свой ред ще се превърнат в негови врагове.
Тайлър се взира в него и дори той — нашият отличник — изглежда леко смутен.
— Понеже ти не присъства на инструктажа, легионер Гилрет, защо сега не споделиш гледната си точка с нас? Все пак хората, на които носим помощ, са твои сънародници. Каква полезна информация можеш да ни поднесеш?
— Мислех, че сте добре запознат със силдратите, сър — отговаря Кал и гласът му е гладък като коприна. — Предвид кончината на баща ви.
Скарлет присвива очи. Гласът на Тайлър трудно излиза през гърлото му.
— Ти пък какво знаеш за баща ми, легионер Гилрет?
— Че е бил военен герой. Сенатор, преговарял за мир с моя народ много преди мирът да дойде. И че е загинал в сражение със силдратите при Орионовия набег.
— Помни Орион — произнасям тихо аз и вдигам ръка, за да докосна знака на Съзидателя върху яката си. Финиан прави същото от другата страна на масата.
— Дел’най — отвръща Кал, вперил в мен блестящи очи.
— Не знам силдратски, елфче — мърморя аз.
— Означава „винаги“ — бърза да обясни Скарлет. — „Винаги и завинаги.“
Елфът накланя глава към Скар, а после отново поглежда към Тайлър.
— Знам за великия Джерико Джоунс. Знам как е загинал. Ето защо ви поднасям извиненията си, сър. Присъствието на силдрат в отряда несъмнено е… неприятно за вас.
— На такъв човек ли ти приличам? — пита Тайлър. — На някого, който решава да мрази цял вид само защото един негов представител е убил баща му?