— Сигналът е достатъчно силен, за да изпратим зов за помощ в Гънката — обръща се тя към Тай. — Бихме могли също така да поздравим силдратския кораб.
Кал клати глава.
— Непрекършените няма да преговарят с такива като нас.
— А ако се евакуираме? — пита Скарлет. — Да си опитаме късмета в астероидния пояс?
Бетрасканското момче — Финиан — се обажда отново:
— Няма да се съберем в Лъка. А корабчетата, с които тези хора са дошли, нямат шанс да надбягат силдратско Привидение.
Момичето от тавана — Зила — проговаря. От всички им само тя изглежда спокойна. Гледа съсредоточено мониторите пред себе си, сякаш решава кръстословица.
— Легионер Бранок би могла да блъсне нашия Лък в силдратския кораб. Сблъсъкът ще е фатален за нея, но ако се прицели добре, разполага с отлична възможност да извади от строя реактора им и оръжейните системи.
Гласът на Кат звънва през високоговорителя:
— Нали знаеш, че те чувам?
— Да — отговаря с равен тон Зила.
— Би било страхотно, ако не се стигне до заповеди, които завършват с думите „ускорение за сблъсък“, благодаря. Тай, излетях. В астероидния пояс съм. Още не са ме усетили.
— Постарай се да не те и усетят — отговаря Тайлър. — Зила, подготви сигнал за помощ, но още не го излъчвай. Станцията изглежда изоставена. Ако кротуваме, току-виж решили, че тук няма никого.
— Сър, нещо излетя от задните докове на станцията — докладва Зила.
— Покажи го — процежда през зъби Тайлър.
На най-големия екран се появява образ. Отрязък космическо пространство, пълно с отломки, най-вече скални парчета и стара машинария, която се носи безжизнено сред камънаците. Имам чувството, че гледам видеоигра — фокусът се променя, картинката се уголемява и Зила ни показва близък образ на малка совалка, която лъкатуши между астероидите. Усещам как Първи Танет се напряга, чувам го да мърмори нещо на непознат за мен език.
— Де’сай…
— Някой от бежанците е вдигнал гълъбите — докладва Финиан с ръце на кръста. — Опитва се да спаси собствения си задник и пет пари не дава, че така ще ни издаде на новите ни прия…
Гласът му пресеква — совалката избухва без звук, пръсва се на милион горящи парчета. Зяпаме екрана, затаили дъх, докато Зила не нарушава мълчанието с необяснимо спокойния си глас:
— Силдратски боен крайцер клас „Привидение“ обръща носа си право към нас, сър.
— Съзидателят да ни е на помощ — прошепва Тай.
— Входящо съобщение — докладва Зила.
— Пусни го на екрана — казва Тай и се обръща към сестра си. — Скар, направи някаква магия.
— Магия? — Скарлет вдига невярващо едната си идеално оформена вежда. — Оставих си вълшебната пръчка в другите панталони, малкия.
Тайлър задържа погледа й.
— Ще се справиш, Скар.
На централния дисплей изгрява образ — красива млада жена от същата раса като Кал, Адра, Първи Танет и всички други тук, ако не броим легионерите. Маслинена, почти златна кожа, сребриста коса, прибрана назад в сложна прическа от плитки. Черната броня с украса от… остриета?… кара широките й рамене да изглеждат четвъртити. Кучешките й зъби са изпилени и остри като игли в края си… или пък просто са си такива. Говори на чужд език, вероятно силдратски, но после се вглежда в Скарлет, навъсва се още повече и в ледения й тон се промъква подозрение.
— Какво правиш тук, теранко?
— Казвам се Скарлет Джоунс — отговаря гладко момичето. — Нашият отряд представлява Аврорския легион, намираме се в неутрално пространство с цел да окажем съдействие.
— Бъркате се в силдратски дела.
— Осигуряваме медицинска помощ на бежанци в съответствие с устава на…
— Онези, които помагат на нашите врагове, са врагове на Непрекършените.
Скарлет прокарва пръсти през червената си коса и разгрява рамене, сякаш се кани да фрасне някого с юмрук в корема.
— С цялото ми уважение, но Аврорският легион е неутрална страна във вашия конфликт, мадам. Съветвам ви да се оттеглите. Имаме право да използваме сила, ако безопасността ни бъде поставена под заплаха.
— Заплаха? — Младата жена клати глава и се подсмихва. — Ние не отправяме заплахи, малка теранко. Ние даваме обещания. Подгответе душите си за прегръдката на Бездната. В името на Керсан, ще бъдете пречистени.