Усещам тихите вибрации на двигателите през пейката — гигантският разрушител се е гмурнал в черното и се връща към гънковия портал. Опитвам се да не мисля за Ари и как ме погледна тя, докато я отвеждаха — едно бяло око и едно кафяво, вперени отчаяно в мен, сякаш съм последната й надежда.
„Моля те, Тайлър. Не им давай да ме отведат.“
Бедното хлапе. Всички знаят, че дългият престой в Гънката се отразява на мозъка, но никога не бях чувал да променя цвета на очите. Каквото и да се случва с нея, явно е по-лошо, отколкото съм смятал.
Дано успеят да й помогнат по някакъв начин.
Съзидателят ми е свидетел, че не можех да…
— Пусни ме бе, грозник смотан, върви да пипаш някой гремп, да ти се не…
Вратата се отваря със съскане и две горили от ТОФ в пълна тактическа броня блъсват през прага моя ругаещ Ас. Бяха ни уведомили, че ще доведат Кат, след като тя скачи Лъка с разрушителя, и по всичко личи, че тази иначе простичка задача не е минала безпроблемно. Лицето й е червено, петльовият й гребен е рошав, плюшеното драконче Шамрок наднича от пазвата на куртката й, а Кат се блещи. Никога не съм я виждал толкова ядосана. Налита да фрасне високия щурмовак, но той перва контролния панел и вратата се затваря под носа й. Кат рита пластоманата в пристъп на безсилен гняв и крещи с пълно гърло:
— Да, спасявай се, говно миризливо!
— Кат? — обажда се Скар и скача на крака. — Добре ли си?
— Добре ли ти изглеждам? — сопва се тя. — Не, мацко, изглеждам като човек, който няма търпение да срита отзад — още един ритник се стоварва върху вратата — следващия лайнар от ТОФ, който ми кацне на мерника!
— Кат — намесвам се аз и също се изправям. — Поеми си дъх.
— Те им видяха сметката, Тайлър! — крещи тя и се завърта на пета към мен.
Мигам глуповато насреща й.
— Какво? На кого?
— На бежанците! — размахва ръце тя към вратата. — Танет и другите! Веднага щом скачих Лъка, ТОФ взриви цялата станция. Няма я!
Гласът на Финиан е заглъхнал до шепот:
— Велики Съзидателю…
Примигвам отново, опитвам се да смеля казаното от Кат. Скарлет се тръшва на пейката, бяла като платно.
Всички поглеждаме към Кал.
Дори сега традиционното силдратско хладнокръвие на нашия Таран не се пропуква, но зъбите му са стиснати до счупване — той става и започва да крачи из стаята като лъв в клетка. После опира ръце на стената, навежда глава и шепти нещо под нос. Знам съвсем малко силдратски, но не е нужно да си експерт като Скар, за да разпознаеш псувните, които Кал реди в момента.
— Кал? — тихо пита сестра ми. — Добре ли си?
Той се обръща към нея, а очите му горят. Гняв, вътрешна борба — всичко това се вижда в тях. Гласът му обаче излиза празен и студен като вакуума отвън.
— Сто от моите. Сто песни — замлъкнали. Сто живота и хиляди години, изгубени в Бездната. Сякаш не стига, че сами се избиваме, а сега и Земята се включва в клането на страната на Непрекършените?
— Сигурна съм, че има някакво обяснение — настоява Скарлет.
— Те бяха Първопроходци — отвръща Кал и пристъпва към сестра ми. — Мъдреци и учени. Какво обяснение може да има?
— Успокой се, легионер — предупреждавам го аз.
— Де’сай! — изсъсква той и мести поглед между двама ни със Скар. — Де’сай си алам тиир’на!
Стисвам зъби, щом разпознавам една-две думи.
— Той наистина ли каза каквото си…
— Срам — превежда Скарлет, разтреперана от гняв. — Срам за бащиния ти дом.
Това е то. Последната капка. Провалът на Подбора. Тази безумна мисия. Този забутан отряд. Лъжите на командването, погледът в очите на Ари, докато я отвеждаха, а сега и този дългоух тъпанар смее да обижда баща ми.
Това е искрата, която разпалва пожара.
Той блокира първия ми удар — оказва се по-бърз от мен. Аз обаче успявам да го сграбча, препъвам го и двамата се стоварваме на пода, където бързината му няма да е от значение, и Съзидателят да ми е на помощ, но когато вторият ми удар разцепва устната му, моите се разтягат в усмивка. Всички потискани емоции от последните два дни изригват на повърхността, двамата се боричкаме на пода, Кат ми крещи да престана, Фин ръкопляска умърлушено, а Зила пише нещо на унистъклото си, сякаш е отегчена до смърт. Кал стяга пръсти около гърлото ми, аз посягам към неговото и…