Студена вода се излива върху тила ми. Плюя задъхано и откъсвам ръцете на Кал от шията си. Поглеждам нагоре и виждам Скарлет да се взира в нас отвисоко с празния воден охладител в ръце. Тръсва го, за да ни окъпе с последните капки, колкото да подчертае още веднъж посланието си, след което го хвърля настрани.
— Порасни — отсича тя. — Сър.
С тези думи сестра ми се връща на пейката, сяда с крак връз крак и скръства ръце на гърдите си. В последвалата тишина Финиан се обажда, вдигнал високо едната си вежда.
— Това в часовете по дипломация ли ви го преподават?
— Импровизирах — блещи му се Скарлет.
Кат ми протяга ръка, аз я поемам и се изправям с пъшкане. Водата се стича на локва в краката ми, а косата ми виси мокра пред очите. Моят Ас ме претегля с поглед и крива усмивка и клати глава. Зад мен Кал се изправя без никакво усилие, униформата му е подгизнала, очите му още святкат от гняв, а по устните му има лилава кръв. Ако пак се счепкаме, когато вече съм изгубил елемента на изненадата, силдратът ще ме разпердушини, и тъкмо се питам дали се подготвя за втори рунд, когато унистъклата ни избибипват едновременно.
Свеждам поглед към джаджата на колана си. На дисплея грее следният надпис:
Входящо съобщение, вътрешен чат. Подател: Зила М., Научен офицер.
Всички чукваме по екраните си, за да отворим съобщението.
Зила М.: ТОФ още не са разбили криптирането на отрядната ни мрежа. Скоро и това ще стане. Трябва да говорим бързо.
Кат поглежда към Зила, сякаш момичето съвсем е откачило.
— Ъъъ, нещо не ти е наред с езика ли?
Зила отново почва да пише и след миг-два унистъклото ми писва повторно.
Зила М.: Тази стая със сигурност е под видео- и аудионаблюдение. Ако говорим на глас, само ще ускорим екзекуцията ни. Трябва да се измъкнем оттук и да спасим Аврора. Или всички ще умрем.
Смръщвам чело и отварям уста, но Зила ме поглежда предупредително. Клати глава и големите златни халки на ушите й звънват. Нещо в очите й ме кара да напиша въпроса си, вместо да го изрека на глас:
Тайлър Дж.: Какви ги дрънкаш, в името на съзидателя?
Зила М.: По мои сметки разполагаме с броени минути, преди ТОФ да ви отведе за „разбор“, сър. Ще ви разпитат, след което ще ви убият. А после ще разпитат и убият и нас. Един по един.
Фин пише бързо по клавиатурата си, като току поглежда към Зила:
Финиан ДС.: Да не си забравила да си вземеш хапчетата тази сутрин?
Зила М.: Не. Винаги съм си такава.
Тайлър Дж.: Фин, въздържай се, ако обичаш. Зила, обясни.
Зила въздъхва и пръстите й се стрелват по клавиатурата:
Зила М.: Екипажът на „Белерофонт“ току-що екзекутира сто невинни силдратски бежанци. Предполагам, че са унищожили и привидението на Непрекършените, легионер Бранок?
Кат кимва утвърдително.
Зила М.: Следователно, ние сме единствените живи свидетели.
Пиша бързо, като не мога да повярвам, че водим този разговор.
Тайлър Дж.: Тоест, ще ни елиминират, за да прикрият факта, че са нарушили неутралитета на Тера? Ценя високо приноса ти, Зила, но това е напълно лишено от смисъл. Защо ще ни спасяват, ако са възнамерявали да ни убият?
Зила М.: Не е заради онова с неутралитета, сър. Затварят устата на всеки, който знае, че държат Аврора О’Мали.
Скарлет Дж.: Чакай, какво общо има Аврора с всичко това?
Зила М.: Помислете логически. Как така разрушителят на ТОФ се оказа в обхват, когато излъчихме сигнала за помощ?
Кат Бр.: Казах ви, че Шамрок ще ни донесе късмет.
Финиан ДС.: Ти не чу ли, легионер Мадран? *страшен глас* Глобалната разузнавателна агенция има хиляда очища.
Зила М.: Преследвали са нас. Това е единственото обяснение за появата им. Аврора твърди, че боен командир Де Стой й е казала да се вмъкне на кораба ни. Де Стой е искала Аврора да е при нас, далеч от ГРА.
Кат Бр.: Глупости. О’Мали е прекарала твърде много време в Гънката. Чалнала се е.
Зила М.: Спомнете си какво ни каза Де Стой. „Товарът, който носите, е изключително ценен.“ Мисията ни изобщо не е била да откараме медицинско оборудване на станция „Сейгън“. А да изведем Аврора О’Мали далеч от Академията, преди ГРА да се появи и да я върне на Тера.