— Наричаш една теранка…
Отворената длан на Кал се забива в корема й, лакътят му — в челюстта й, и жената отхвърча назад сред кръв и слюнка. Той изскача от сепарето и набързо помита още двама силдрати — счупени носове, разкървавени устни. Възползвал се е максимално от елемента на изненадата, но противниците му бързо се окопитват, викат и ръмжат. Тайлър също реагира с известно закъснение, но накрая застава до Кал с вдигнати юмруци.
Проблемът е, че те са шестима, а ние — двама.
Добре де, предполагам, че сме трима. Ако броим и мен.
Кал още държи чашата си и сега я запраща с всичка сила по една силдратска глава. Стъклото се чупи и мъжът пада, а от раните му потича лилава кръв. Кал и Тай размахват юмруци, като всеки си е избрал по един противник. Сцената няма нищо общо с битките по филмите — това тук е брутално, грозно, жестоко. Силдратите отстъпват, но моите момчета не тръгват след тях, а остават на място, така че сепарето да им пази гърба, застанали един до друг, за да ограничат максимално посоките, от които някой може да ги връхлети.
Бойният им стил е много различен. Кал притежава някаква тъмна грация. Въпреки високия си ръст, той се движи като танцьор, избягва ударите, нанася свои и изпълнява всичко това като отлично отрепетирана и смъртоносна хореография.
Тай се бие като атлет. Силен е и има добра техника — дори аз мога да го видя. Боксира се, рита, а при нужда удря и под кръста. Противниците му са по-високи от него. По-бързи и по-силни. Но той пък е безстрашен.
Трети Непрекършен пада в краката на Кал и другите налитат, за да заемат мястото му.
Тай си разменя удари със своя силдрат, танцува напред-назад като боксьор. Кал не се спира и за миг на едно място, казва нещо на противника си и силдратът ръмжи в отговор, но не задълго, защото Кал му избива своевременно зъбите. Около нас се е образувал кръг от зяпачи. Следя боя, но едновременно с това държа под око и себе си — страх ме е, че ще се подхлъзна, че ще усетя как сивотата ме връхлита, че ще направя нещо ужасно, за да ги защитя, нещо, което цял бар, пълен с хора, ще види.
Същевременно обаче не искам и да бездействам…
Един от силдратите блъсва клиент, който явно е дошъл от игралните маси, взема му щеката и замахва с нея като с копие. Без да му мисля, грабвам чашата си и студът опарва пръстите ми за миг, преди да я метна. Чашата цапардосва силдрата в лицето и онзи полита назад с псувня, която не разбирам, но не е и нужно.
Кал хвърля поглед през рамо и устните му се извиват в нещо като усмивка.
И, палачинка му недна, аз се ухилвам в отговор.
А после навалицата от зяпачи се разделя и прави път на барманката — двуметрова жена с халка на носа, татуировки от китката до рамото и в много лошо настроение. Държи голям контейнер с маркуч, перва един от Непрекършените през гърба, а друг залива с някаква бяла пенеста гадост. Чак сега си давам сметка, че ги налага с пожарогасител.
— Извиках охраната! — надава рев тя. — Разправяйте се навън, да не ви изритам през шлюза!
Опа, получаваш точки за стил, госпожо барманке. Харесваш ми.
Общо взето, никой не мърда, Тай и Кал се поклащат леко, силдратите са се пръснали около нас и от всички капе пяна. Моментът е изключително подходящ да се изметем. Обхождам с поглед залата, за да проверя какво стои между нас и изхода, и точно тогава виждам Зила и Скарлет.
Двечките стоят на прага като в рамка и мъкнат пазарски торби. Скарлет се насочва към нас, за да си изпробва дипломацията, но едва е отворила уста, когато в бара гръмва пронизителна аларма, обявяваща всеобща тревога.
Всички в залата замръзват. От уредбата се изливат съобщения на десетина различни езици, холографските изображения на дисплеите над бара се разпадат на снежинки, а после показват нов образ.
На всички дисплеи се мъдри моята физиономия.
На пръв поглед изглежда като кадър от запис, направен на теранския разрушител. Нося същата униформа като сега. Лицето ми се вижда съвсем ясно — къса и разрошена тъмна коса с бял кичур и разширени, разноцветни очи.
А под лицето ми върви надпис.
ИЗДИРВАНА БЕГЪЛКА.
НАГРАДА ЗА ЗАЛАВЯНЕТО Ѝ.
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ПОТЪРСЕТЕ
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ТОФ.
Времето спира. Сърцето ми се блъска като полудяло, не мога да откъсна очи от екраните. А после, макар че никак не ми се иска, все пак го правя, колкото да хвърля поглед около себе си.
Както може да се очаква, всичко живо в бара се е втренчило в мен.
Да го таковам в пандишпана.
15
Финиан
Моят нещо като братовчед Дариел не помръдва от прага и като цяло не оправдава очакванията ми. Вече би трябвало да ни е поканил великодушно в дома си, където да останем ден-два, колкото да се ориентираме в ситуацията, без да привличаме излишно внимание. Но ето че минаха двайсетина минути, а ние още уточняваме семейните подробности, докато Кат нервничи, настръхнала зад мен. Спорим кой къде се пада в голямото фамилно дърво и следователно кой на кого какво дължи и каква би била справедливата цена за помощта му. Защото на място като Семпитернити нищо не е безплатно.