Конзолата прожектира рекламата, която Дариел е намерил в триизмерен вариант. Той махва отново с ръка, изображението се завърта и показва вази и картини, колиета, купи, скулптури и други неща, които не съм достатъчно цивилизован да оценя по достойнство.
Ари стои до мен и изведнъж се привежда напред, вперила поглед в една глазирана керамична купа.
— Това е китайско. Как изобщо се е озовало тук?
Дариел вдига пръст, за да спре въртящото се изображение, и надзърта през рамо с подновен интерес.
— Ти да не си експертка по керамика или нещо такова? Защото имам една…
— Не — прекъсва го Ари. — Баща ми е… тоест, баща ми беше китаец.
Миналото време действа като удар в слънчевия сплит. Тя свежда поглед, стисва устни и преглъща с усилие. Дариел вдига вежди, усетил промяната в настроението, и Скарлет бърза да отклони вниманието му.
— Значи е колекционер? — пита тя и се приближава още малко. — Този Каселдон Бианки?
— Най-големият — отвръща Дариел и се обръща да я погледне. — Него търсиш, ако притежаваш нещо ценно и искаш да го продадеш. Търгува с всякакви екзотични експонати. Произведения на изкуството. Технологии. И най-вече форми на живот. Ако нещо е трудно за намиране, той го намира. А ако е скъпо, сигурно вече е негово.
— Това и аз можех да ви го кажа — чурулика нахалното унистъкло откъм джоба на Ари.
— Млъкни, Магелан — прошепва тя и вдига ръка, за да го накара да занемее. — По-късно.
— Сериозно. Аз съм седемнайсет пъти по-умен от всеки…
— Тих режим — сопва се Тайлър.
Извивам вежди към Аврора.
— Дала си име на унистъклото си?
Ари ме стрелва с бърз поглед.
— Като го включих, изписа: „дайте име на устройството си“.
— Да, нещо от сорта „унистъклото на Фин“.
— Проявих оригиналност — изтъква тя.
— Аз не бих използвала точно тази дума — пръхти Кат.
Холограмата над дисплея спира да се върти и над конзолата се появява нашият тайнствен обект. Статуетка, направена от странен метал. Формата й е съвсем същата като на трипръстия ни приятел по стените на съседната стая. Очите на статуетката са от скъпоценни камъчета, лявото е от полиран черен оникс, дясното — лъскава перла. А в гърдите на мястото на сърцето е вграден диамант.
— И какво е това? — пита Тайлър с нетърпелива нотка в гласа.
— Пише, че е религиозен артефакт от… империята Ешварен? — Скарлет се привежда, за да прочете подзаглавието, и подсвирва тихичко. — Предполага се, че видът е измрял преди милион години.
— Дрън-дрън — сумти Кат.
Различните очи на Ари обаче са се разширили и тя зяпа екрана на Дариел, сякаш холограмата я е фраснала с юмрук в корема. Гласът й е толкова тих, че трудно различавам какво казва.
— Ешварен?
— Хич не го мисли — успокоявам я аз. — Това е измама.
— Как така? — пита навъсено Кал.
— Това с Ешварен. Най-обикновена легенда и нищо повече, остроухи ми приятелю.
— Пълни глупости — кимва утвърдително Кат и аз си мисля, че непременно трябва да отбележа събитието в календара си, защото не помня нашият Ас досега да се е съгласявала с мен за каквото и…
— Кой — обажда се Ари с поукрепнал глас — или какво е Ешварен?
— Измишльотина — настоява Дариел.
— Нещо като мит — присъединявам се аз. — Раса, която уж е живяла преди милион години. Само дето няма никакви доказателства, че е съществувала.
— Освен артефактите, които са останали след тях — отбелязва Кал и сочи екрана.
— Това е измама, Кал — подсмихвам се самодоволно. — Така търговците на антики вземат париците на слабоумните богаташи. А родителите разказват на децата си за Ешварен, ако искат отрочетата им един ден да станат космически археолози.
Кал ме стрелва ядно с големите си красиви очи и изведнъж ми става трудно да се съсредоточа върху думите му:
— Силдратите са най-старата раса в галактиката. По-стари са от тераните. И от бетрасканите. Ние още помним историите за Ешварен. Те първи са прекосили междузвездното пространство. Първи са открили Гънката.
— Да, а тераните още разказват приказки за феята на зъбчетата и Дядо Коледа. — Кат се обляга на касата на вратата и скръства ръце. — Това не значи, че съществуват.
Аврора облизва устни и преглъща шумно.
— Думата… думата Ра’хаам говори ли ви нещо?