Разменяме си празни погледи и някои от нас клатят глава, а други свиват рамене.
— Просто… и преди съм чувала името Ешварен — отронва Ари. — Както и Ра’хаам.
Вдигам вежда.
— Къде си я чувала, от древното си унистъкло или…?
Тя клати глава.
— В сънищата си.
В стаята настъпва неловко мълчание. Кат се извръща към Тайлър и клати глава. Тайлър се взира в Ари и опипва знака на Съзидателя върху яката си. Ари не откъсва очи от скулптурата, която се върти бавно върху дисплея. Изглежда хем ужасена, хем развълнувана. Нещо по средата.
— Значи твърдиш, че този Каселдон Бианки притежава статуетката? — нарушава паузата Скарлет.
Дариел тръсва леко глава и отвръща:
— Нея, както и половината сектор, да.
После въвежда някакви команди в клавиатурата и на втори екран се появява образ на челериан — висок, двукрак и широкоплещест. Кожата му е гладка и светлосиня, челюстта — тежка и няма коса. Затова пък има четири съвършено кръгли и яркочервени очи. Мускулите на четирите му ръце опъват плата на умопомрачително скъп костюм. Усмивката му е бяла, широка и пълна с остри като бръснач зъби.
— Това е Бианки? — пита Скарлет.
— От плът и кръв и единствен по рода си — кимва братовчед ми. — Слава на Съзидателя.
— Разкажи ни за него.
Дариел клати глава и самодоволната му усмивка се завръща.
— Виж, много си сладка, обаче няма начин да сключите сделка с него. Той буквално върти станцията на малкия си пръст. Живее в преоборудван луксозен лайнер — от онези стари круизни кораби, с които „Теселон“ ООД разхождаше туристи из мъглявината Ти-идан. Никой не влиза там без покана, а повечето поканени така и не излизат. Държи цялата охрана на Корабния свят, а под „имението“ му има затворнически килии, в които е много лесно да изчезнеш. Не знам по каква работа сте тук, но ако има опасност тя да ви завърти в орбитата на Бианки, горещо ви препоръчвам или да смените курса, или да се задоволите с моите услуги, стига да не искате да се превърнете в трупове по бързата процедура.
— Значи е толкова опасен?
— По-опасен е от лисергийска чума и селмска шарка, взети заедно.
Плъзвам поглед по лицата на отряда си. Кат е топка от подозрения, а погледът й пробива дупка в тила на Ари. Кал е стиснал замислено устни и дори Зила изглежда леко разтревожена. Скарлет поглежда към брат си, но Тайлър се е втренчил немигащо в образа на статуетката върху първия екран.
Образът, който Аврора е нарисувала по стените.
— Нещо в очите му прави ли ви впечатление? — тихо пита той.
Поглеждам към дисплея. Вярно е, че изпитвам сериозни съмнения относно произхода на артефакта, но трябва да съм сляп, за да не забележа приликата между очите от скъпоценни камъчета и очите на Ари.
Едното тъмно.
Другото — бяло.
По-младият близнак Джоунс хваща стола на Дариел за облегалката и го завърта към себе си.
— Добре, умнико — предава се той. — Казвай какво знаеш.
16
Тайлър
ТАЙЛЪР
— Ооо! — ахва Скарлет.
Голямата ми сестра много рядко остава безмълвна до такава степен, че да прибегне до възклицания. Татко ни е разказвал, че като сме били малки, Скар е говорела с граматически правилни изречения, докато аз още съм се борел с „тата“. Но докато минаваме през холографския надпис за добре дошли в музея „Бианки“ и влизаме в грандиозното преддверие на кораба, на мен също ми иде да прибягна до едносрични думи. Местя ококорен поглед по изящните сводове над главите ни, по гладките извивки на чуждоземната архитектура, по множеството посетители и красивите експонати. Тук сме да търсим информация за мистериозния артефакт на Аврора и след снощния й творчески изблик нервите ни са опънати до скъсване. Макар да сме затънали до ушите в нашето малко приключение, трябва да призная, че това място наистина ти взема ума.
— О, да, гледката е забележителна — мърморя аз.
— Не знаех, че си падаш по блондини, малкия — отвръща Скар.
Вдигам вежда и я стрелвам с кос поглед. Оказва се, че тя не се диви на архитектурата, навалицата или експонатите, а зяпа охраната на вратата. На пост стоят двама, и двамата терани, красавци, добре въоръжени и нагиздени с тъмносиня енергийна броня. Скар улавя погледа на русолявия и му намига, а той разтяга устни с подобаващ ентусиазъм.
— Хайде да разгледаме — подканвам аз.
— Че аз нали това правя — протестира близначката ми.
Хващам я за ръката и я дърпам навътре, понеже имаме работа за вършене. За стотен път се питам дали не трябва да си прегледам обстойно главата, дали не би било много по-разумно да предадем Аврора на властите, дали това търсене на зелен хайвер ще ми донесе друго, освен позорно уволнение и затворническа килия.