Отпускам юздите на трапчинките си и тя отвръща с флиртаджийска усмивка, преди да поеме към следващите сащисани посетители в навалицата. Следя я с очи, а думите „рокля с гол гръб“ ехтят в главата ми. После тръсвам глава и си давам сметка, че Скарлет е изчезнала някъде.
Близначката ми е висока метър и осемдесет, с яркосини очи и огненочервена коса — с други думи, не е лесно да се скрие от погледа. Надигам се на пръсти, местя взор по тълпата и зървам пламъчето на косата й на входа. Скар си приказва с двамата охранители, смее се закачливо, а русолявият е опрял лакът на стената над главата й и се е привел леко в класическата поза на междузвезден Ромео. Усмихната до уши, Скар си играе с кодовата карта, която виси на шнур от врата му.
Тръгвам натам, спирам зад гърба на сестра си и се прокашлям.
— Здрасти, малкия — казва тя. — Това са Деклан и Лаклан.
— Привет — обажда се русолявият, без изобщо да ме поглежда. Другият само кимва.
— Прехвърлили са ги тук наскоро — обяснява Скар. — На Корабния свят са едва от четири дни. Деклан идва чак от марсианските колонии. Не е ли страхотно?
— Трябва да вървим, Скар — настоявам аз. — Нали помниш, че имаме задача за вършене?
Русолявият прошепва нещо в ухото й, тя избухва в смях и го перва по бронираните гърди. Аз притискам пръсти към слепоочията си и въздъхвам.
— Скарлет? — пробвам пак с надеждата, че съм обуздал достатъчно раздразнението си.
Тя ме стрелва с убийствен поглед, обръща се към русолявия и допира унистъклото си до неговото, за да прехвърли данните за контакт.
— Не закъснявай.
— Даже Великият ултразавър от Абрааксис IV не би ме спрял — усмихва се той.
Пристъпвам нетърпеливо от крак на крак, докато двамцата си шепнат — накрая Скар ме хваща над лакътя, намигва за последно на русолявия и ме повежда към изхода на музея. Вървим бавно по булеварда, обратно към апартамента на Дариел. Цветовете и звуците на Корабния свят ни заливат като дъга и изчаквам да се отдалечим достатъчно, за да питам:
— Среща довечера?
— В седем — потвърждава тя. — Веднага след края на смяната му.
— Тоест, още ще е с униформата си. И с баджа.
— Казах му, че си падам по мъже в униформи.
— Умно момиче — кимвам аз.
— Все пак съм Джоунс — усмихва се тя и стисва ръката ми.
Отвръщам на жеста и за пореден път благодаря на Съзидателя, че я имам. Да, Скарлет не пропуска възможност да ми вгорчи живота, но аз знам отвъд всякакво съмнение, че ще ме последва и до края на галактиката, стига да я помоля. Ако кръвта е по-гъста от водата, значи със Скарлет сме бетон.
— Направо не е за вярване, че нямаш някое бивше гадже на тази станция — вметвам аз, докато се качваме на асансьор към жилищните нива. — Винаги налиташ на някое, където и да отидем.
— Да не би да ме съдиш за бройката на гадженцата ми, малкият?
— Съзидателят да не дава — хиля се аз.
— Не съм аз виновна, че се отегчавам. Или че момчетата стават отегчителни. — Цупи устни и потупва долната с пръст. — Само че има един мъничък проблем. Добре де, двуметров проблем. Два-два и десет.
— Другият пазач?
— Да, той. Приятелчето на Деклан попита дали нямам някоя приятелка.
— Надявам се, че си отговорила отрицателно.
— Трябваше да подсладя офертата. Казах му, че познавам едно момиче, което е точно негов тип.
Асансьорът потегля надолу, а аз скръствам ръце на гърдите си.
— Скар, не може да заведеш Зила на двойна среща. Тя като нищо ще простреля кавалера си с пищов само за да види какво ще стане.
— Нямах предвид Зила, Тай.
— Е, не можеш да вземеш и Аврора, защото са обявили награда за главата й!
Сестра ми върти очи.
— И Аврора нямах предвид.
Примигвам и пресмятам наум.
— О, не… не си го направила. Нали?
Скарлет засмуква устна и кимва.
— Направих го.
— Забрави — заявява Кат.
— Нищо сложно няма — настоява Скар. — Ти просто ще си седиш и ще се усмихваш, а говоренето го остави на мен.
— Няма да стане!
— О, хайде, съквартирантке — мазни й се Скар. — Точно като в доброто старо време. Ти и аз? Две космически кралици, тръгнали на лов? Ще бъде забавно!
— Няма да е забавно, ще е га…
— Ама и ти си една песимистка!
— Реалистка съм.
— Добре, защото реално погледнато, онези двамата са мнооого сладки.
— Не ми излизай с номерцата си.
— Сладки са.
— Не!
— Слааадки — припява Скарлет и я примамва с пръсти.
— Съзидателят да ме тръшне. Ако знаеш колко много те мразя в момента, Джоунс…