— Някой идва.
Тайлър вдига глава от сървъра, потънал до лактите в кабели.
— Сигурен ли си?
Надзъртам отново към коридора и приближаващия се теранец. Мъкне компютърно оборудване, а на кръста му има колан с инструменти. Четината му е поне на три дни, погледът му е пълен с нескрито презрение към охранителите наоколо и прилича на човек, който не е спал от седем години.
— Да, определено има вид на компютърджия.
— Финиан, готови ли сме? — пита Тайлър.
— Да, вече получавам сигнал от нашата пиявица. Вътре сме.
— Разбрано — казва Тайлър и бърза да затвори капака на сървъра.
Отвън един охранител се блъсва неволно в компютърджията. Техникът псува под нос и се навежда, за да вземе някаква джаджа, която е изпуснал. Уви, намира се на три-четири метра от вратата на сървърното. Изключено е да излезем незабелязано.
Тайлър застава до мен и наднича през процепа.
— Лоша работа.
— Да.
Алфата се оглежда набързо. Не му отнема много да стигне до същото заключение, до което съм стигнал и аз. Няма къде да се скрием, още по-малко с тези масивни брони. Врагът отвътре ми шепне, че лесно ще се справя с техника, без да вдигам шум — мога да смажа трахеята му, щом влезе през прага. Или да му счупя врата. Да го удуша. Десетина различни подхода танцуват в главата ми и до един завършват със смъртта на човечеца. Другата част от мен, по-тихата, обаче знае, че не бива да оставяме труп в сървърното, защото така ще предизвикаме разследване и пиявицата ни като нищо ще бъде разкрита.
Мислите ми препускат. Само че не аз съм изкарал максималните сто точки на изпита по военна тактика последната година. А легионерът до мен.
— Някакви идеи, сър?
Тайлър се въси. Зад очите му препускат варианти и техните последствия. Техникът влачи крака към вратата, мъчи се да подхване по-удобно товара си, мърмори нещо под нос. Тайлър обръща глава, за да ме погледне. Поема си дълбоко дъх.
— Виж, извинявам се предварително. Каквото и да направиш, само не ме удряй, става ли?
— Ка…
Тайлър сграбчва нагръдника на бронята ми и ме притегля към себе си. Вратата се отваря и техникът влиза точно когато устните на Тайлър се лепват върху моите. Очите ми ще изскочат. А долната челюст на техника така е увиснала, че със сигурност ще се откачи.
Не мога да мръдна от потрес. Знам, че тераните се докосват за щяло и нещяло, тупат се по гърба, ръкуват се. Обаче това не е здрависване. Не, Тайлър се е лепнал за мен, притиска устни в моите и бавно се обръща към техника…
Човекът стои вкаменен на прага и мести очи между двама ни. Тайлър пръв се отдръпва и го играе смутен. Колкото до мен, аз съм чисто и просто сащисан. Техникът прави опит да скрие лицето си зад обемистия си товар и отстъпва заднишком.
— Ааааз… май е по-добре да ви дам още минутка, момчета — смотолевя той.
Затваря вратата след себе си с извинителна усмивка и Тайлър отстъпва крачка назад.
— Добре ли си? — пита. — Нали няма да ме удариш?
— Какво… — заеквам аз. — Ти…
Тайлър изчаква да дойда на себе си и кимва към коридора.
— Така, още секунда и после се измъкваш със засрамена физиономия.
— Е, последното няма да ме затрудни — отвръщам.
Тайлър се засмива и отваря вратата.
— След теб, сладурче.
Поемам си дълбоко дъх, излизам от сървърното и поемам обратно към входа. Компютърджията стои на известно разстояние в коридора и усърдно се прави, че не ме вижда. Докато не се изравняваме и не ми намига.
Ушите ми горят. Качвам се по стълбите, прекосявам охранителния център и прокарвам картата си под скенера на входа. Дежурният ми кимва, без да вдигне поглед от унистъклото си.
— Приятна почивка.
След няколко минути Тайлър се появява и двамата продължаваме заедно. Стоим един до друг в турбоасансьора, като той е скръстил ръце зад гърба си и си подсвирква нещо. Длъжен съм да призная, че бързата му реакция спаси мисията ни и онзи техник намери невинно обяснение за… добре де, може би не точно невинно… за присъствието ни в сървърното. Малката ни пиявица си върши работата в охранителната система и ни осигурява всевиждащ поглед към станцията.
При силдратите подобно докосване е знак за интимност.
Нещо ценно и скъпо, а не евтин трик.
Обаче свърши работа.
— Виж, още веднъж се извинявам — обажда се накрая Тайлър. — Нямах време да измисля друго. Сърдиш ли се?