— Добър вечер, легионер Бранок — проговаря белодрешкото с безизразен глас. — С вас така и не се запознахме официално. Можете да ме наричате Принцепс.
— Да речем, че ми е приятно.
Надигам бавно чашата си. Небцето ми долавя вкус на дим, следи от захар и ясни нотки на промишлени количества адреналин.
Другите две чаши си кротуват на барплота.
Недокоснати.
— Много сте далеч от дома, легионер Бранок — казва дребната холографска проекция.
— Черното е най-добрият дом — изричам с усмивка една от любимите фрази на Асовете.
— Килиите на Лунната наказателна колония не са черни — отговаря Принцепсът. — Сиви са. Няма небе. Няма звезди. Само сивота. Без край.
— Опитваш се да ме уплашиш ли, пич? — Протягам чашата си към бармана с нетрепваща ръка. — Щото съм напът да изцапам гащите.
— Знам, че изглежда невъзможно — продължава той, докато барманът ми налива. — Но има начин да се измъкнете от тази ситуация. Вие и отрядът ви.
— Не представлявате интерес за нас — обажда се агентът зад мен. Направо ми шушне на ушенце и вратът ми настръхва от роботизирания му глас. — Искаме само Аврора О’Мали.
— Предайте ни я и отряд 312 ще бъде свободен да продължи по пътя си. Да се върне в Академията. Да поднови кариерата си. Да се види с приятелите си. Да се върне към живота си. Няма нужда да захвърляте всичко, за което сте се трудили, легионер Бранок.
Мигам ожесточено. Клатя глава.
— Прощавай, принцесо, ама може ли да повториш? Нещо не можах да те чуя през звъна на всичките пет пари, дето не ги давам.
Гаврътвам шотчето и бавно се изправям.
— Мерси за питието.
Агентът зад мен стисва ръката ми. Хватката е отлично премерена. Достатъчно силна, за да ме заболи. Достатъчно лека, за да намекне, че това е само аперитивът.
— Момичето, което укривате, е враг на теранския народ. Целият Терански отбранителен флот е под тревога. Търсим я и ще я намерим. — Гласът на агента става тих и опасен. — Със или без вашата помощ.
— Да бе, сигурно затова дебнете из долнопробни барове в тоя безбожен час — подхилвам се и махвам към унистъклото на барплота. — Тоя тип дори не е в същия сектор.
— „Белерофонт“ вече пътува към вас, легионер Бранок — уведомява ме Принцепсът. — Не можете да избягате. Но една инвазия на ТОФ в Корабния свят ще причини излишни жертви. Надяваме се да разрешим този проблем без насилие. Аврора О’Мали вече уби достатъчно наши агенти.
Присвивам неволно очи.
— Не сте знаели? — пита Принцепсът. — Тя уби двама оперативни агенти на борда на „Белерофонт“. Смаза ги като картонени чашки само със силата на мисълта си.
Принцепсът се стопява и на негово място изниква изображение на стая. Наглед стая за разпити. Два тъмносиви костюма. Кръв и черва са размазани по пода и стените чак до тавана.
Стомахът ми се обръща. Преглъщам, преди да съм повърнала.
— Съзидателю… — отронвам.
— Това е момичето, което укривате. Тя не е каквато изглежда. Опасна е. За вас. За онези, които обичате.
Клатя глава.
— Не зависи от мен. Асът подкрепя решенията на своя Алфа. Винаги. — Поглеждам към агента зад себе си и се взирам в отражението си върху безликата маска. — Винаги.
— Лоялността ви към Тайлър Джоунс е достойна за уважение — признава Принцепсът. — Но решенията му в последно време изглеждат необясними, нали? Сякаш не е на себе си?
— Аврора О’Мали размазва хора с мисълта си — присъединява се вторият агент. — Нима не сте се питали какво може да прави с чуждите умове?
— Да не би да твърдите, че може да… да ни контролира? — питам аз. — Да контролира него?
— Твърдим, че вашата майка остана вярна на ТОФ до деня на смъртта си — отговаря Принцепсът. — Надяваме се, че нейната дъщеря споделя убежденията й.
Агентът пуска ръката ми.
Аз поглеждам вратата. После и лицето си върху маската му.
Уморена съм. Ядосана. Уплашена до смърт. Взирам се в изображението над унистъклото върху барплота. Сещам се как се разтресе Лъкът, когато се опитахме да сменим курса. Как О’Мали запрати с жест Скарлет към стената. Мисля си как Тайлър ни тласка все по-близо до ръба.
Сещам се и как лежа с него сред смачканите чаршафи след случката в бара и той прокарва нежно пръсти по татуировките ми.
И пак не беше достатъчно.
— Ще ви предложим гаранции. В писмен вид. За вас и отряда ви.
Дъвча долната си устна. Скърцам със зъби. Сядам отново на високото столче, поглеждам към безликата глава на агента и побутвам чашата си към бармана.