Всички се стоварваме на пода. Случва се неочаквано, така че не сме подготвени за промяната в притеглянето и аз се просвам по корем сред градушка от стъкълца. Кат и Ари падат близо до мен и Асът стене при сблъсъка. Разнася се продължителен и неприятен влажен звук, докато вътрешностите на ултразавъра се слягат на пода отвън, последван от силен, но също толкова влажен трясък, когато останалата част от тялото му се стоварва отгоре им. Надигам се на колене и тръсвам глава, за да разкарам парченцата стъкло от косата си.
Техниците на Бианки явно са включили резервните гравгенератори.
Рано или късно щеше да се стигне до това.
Някъде зад мен се чува поредица от електронни бибипкания. И звук от плъзването на масивни ключалки. Вратата на кабинета се отваря с тихо съскане, а моето сърце се качва право в гърлото.
Знам какво ще видя и въпреки това червата ми се връзват на възел, щом поглеждам през рамо. Вледеняващ рев на нажежена ярост разкъсва въздуха и пистолетът пада от вкочанените ми пръсти.
А бяхме толкова близо.
Каселдон Бианки нахлува в кабинета, следван от личната си охрана. До един са челериани с размерите на малка кола и въоръжени до зъби. Четирите очи на Бианки са облещени от гняв, а той самият се е озъбил като хищен звяр. Не разбитите витрини, нито хаосът в кабинета и антиките, пръснати по осеяния със счупени стъкла под, го карат да размахва юмруци и да крещи с пълно гърло. Не, вбесила го е дългата кървава диря от другата страна на стената. Безценният му любимец, най-рядкото създание в цялата галактика, разфасовано като заготовка за супа.
— Скаа таа ве бен! — реве той.
После се обръща към мен и четирите му червени очи се стесняват в цепки.
— Чооовееек — съска Бианки.
Юмрукът му ме вдига от пода и ме запраща с все сила в стената. Свличам се на колене, коремът ме боли ужасно и в устата ми има кръв. Бианки грабва пистолета на една от горилите си и го насочва към главата ми. Ари крещи името ми, Кат вдига своя пистолет, а охранителите на Бианки се прицелват в нея.
— Въздържайте се от стрелба в помещението, господа — долита безполов електронен глас.
Вдигам очи, притиснал с ръце нещастния си корем, а дъхът излиза на пресекулки през зъбите ми. Агент на ГРА в скучен сив костюм влиза в кабинета, а зад него върви друг.
Бианки реве нещо на челериански. Сочи с три ръце към разкашканите останки на своя ултразавър, а с четвъртата размахва пистолета към мен.
— Разбирам смущението ви, господин Бианки — отговаря агентът и на свой ред сочи към Аврора. — Но както вече обяснихме, този актив е изключително важен за Тера и не бихме искали случайно да пострада, защото сте си изпуснали нервите.
Бианки накланя глава, надвисва над агента и ръмжи на отличен терански:
— Това е моят кораб. Моят свят. Нямаш никакви права тук, чоовееко.
Не виждам лицето му, разбира се, но ако се съди по тона, агентът не се е трогнал и грам.
— Дори не бихте разбрали за кражбата, ако не ви бяхме информирали, господин Бианки. Редно е да ни благодарите.
— Ако ме бяхте предупредили по-рано, моят любимец нямаше да умре!
— „Белерофонт“ е само на няколко часа път от Корабния свят, сър. Щом пристигне, нашият Принцепс ще ви обезщети подобаващо за загубата. Ние се интересуваме единствено от момичето. Колкото до другите предатели — агентът махва към мен и Кат, — убедени сме, че човек с вашата репутация ще се занимае с тях на спокойствие в килиите си.
— Чакай, чакай — повишава глас Кат и пристъпва напред. — Уговорката ни не беше такава…
Обръщам се към нея с разширени очи.
— Уговорка?
Тя не ме поглежда — взира се право в агента на ГРА.
— Казахте, че ще ни осигурите имунитет! Че ще се върнем към живота си!
Агентът накланя глава.
— Излъгахме, легионер Бранок.
— Продала си ни? — прошепвам аз. Гледам Кат и ръцете ми се свиват в юмруци.
Тя най-после ме поглежда, а очите й се пълнят със сълзи.
— Аз… направих го заради отряда, Тай.
— Заради отряда? — крясвам аз. — Предала си ме заради отряда?!
— Предала? — повтаря Кат с възмущение. — Не аз, а ти ни предаде!
— Какво?!
— Не ми се прави на глух! — крещи Кат и сочи към Ари. — Откакто тя се появи на борда на Лъка, ти го удари през просото! Наруши всички писани и неписани правила, повлече и нас със себе си, и то за какво? Заради нея?! — Притиска ръка към гърдите си и мърка: — О, аз съм толкова сладка и безпомощна, господин Джоунс, моля ви, вземете ме в силните си обяти…