— Болитар? Болитар?
Обърнах гръб на синеоките изчадия в мазето, изкатерих и най-горните стъпала, мушнах се в отвора на вратата и я затръшнах след себе си. Сякаш това щеше да ми помогне. Сякаш така щях да изтрия образа им от съзнанието си.
Горе стоеше Джоунс. Там бяха и неговите хора, облечени в бронежилетки. Джоунс забеляза израза в очите ми.
— Какво има? — попита той. — Кой е долу?
Но не можех да изрека и дума, не ми бе възможно да артикулирам. Втурнах се навън, към Берлеан. Строполих се до бездиханното му тяло. Разчитах на милостта на съдбата, надявах се, че в суматохата може и да съм сгрешил. Но нямаше грешка. Берлеан, горкото красиво копеле, бе мъртво. Подържах тялото му секунда, може би две. Не повече.
Още нищо не бе свършено. Берлеан пръв щеше да ми го каже.
Трябваше да открия Кари.
Втурнах се обратно към къщата, като виках името на Териса. Не получих отговор.
Тутакси се включих в претърсването. Джоунс и хората му вече бяха в мазето. Качиха русокосите момчета и момичета горе. Погледнах ги, видях изпълнените им с омраза очи. Кари не беше сред тях. Открихме още две жени с фереджета — традиционните черни бурки. И двете бяха бременни. Когато хората на Джоунс започнаха да извеждат пленниците навън, Джоунс ме погледна с ужас в очите. Отвърнах на погледа му и кимнах с глава. Тези жени не бяха майки. Те служеха за инкубатори — в тях зрееха ембрионите.
Претърсването не продължи дълго. Отворихме всички килери, намерихме наръчници и филмови клипове, преносими компютри, ужас след ужас. Но от Кари нямаше и следа.
Извадих мобилния си телефон и отново се опитах да се свържа с Териса. Отново не получих отговор. Нито от нейния телефон, нито от апартамента в „Дакота Билдинг“.
Заклатушках се навън. Уин бе пристигнал. Стоеше на верандата и ме чакаше. Очите ни се срещнаха.
— Териса? — попитах го аз.
Уин поклати глава:
— Отишла си е.
Отново.
Трийсет и девета глава
Провинция Кабинда
Ангола, Африка
Три седмици по-късно
Пътуваме в пикапа повече от осем часа през най-шантавия терен, който съм срещал. През последните шест часа не съм виждал жива душа, нито постройка. И преди това съм пътувал надалеч, но това тук е далеч, повдигнато на десета степен.
Когато стигаме до бараката, шофьорът спира и изключва двигателя. Отваря ми вратата и ми подава раницата. Посочва ми пътеката, по която трябва да тръгна. Казва ми, че в бараката има телефон. Когато искам да се върна, трябва само да му позвъня. Той ще дойде и ще ме прибере. Благодаря му и тръгвам по пътеката.
След шест-седем километра пред мен се ширва поляна.
Зървам Териса на нея. Тя е с гръб към мен. Когато онази нощ се върнах в апартамента, тя, както ми бе казал и Уин, си бе отишла. Беше ми оставила само една бележка:
Обичам те толкова много!
И толкоз.
Териса си е боядисала косата в черно. Предполагам, че го е направила, за да се скрие по-добре. Блондинките изпъкват, дори тук. Харесвам черната й коса. Гледам я как се отдалечава от мен и не мога да сдържа усмивката си. Държи главата си високо вдигната, плещите си изправени, походката й е съвършена. Спомням си записите от охранителната камера, когато забелязах, че Кари има същата съвършена и уверена походка.
Териса е в компанията на три чернокожи жени, облечени в пъстри носии. Едната ме забелязва и прошепва нещо. Териса се обръща, любопитна да види кой е. Когато погледът й се спира върху мен, лицето й грейва. Предполагам, че моето също. Тя пуска кошницата от ръката си и се втурва към мен. Не проявява никакво колебание. Тичам насреща й. Териса обвива ръце около мен и ме придърпва към себе си.
— Боже, колко ми липсваше! — възкликва тя.
В отговор аз я прегръщам. И толкоз. Не ми се ще да говоря. Още не. Иска ми се да се разтопя в прегръдките й. Да потъна и да остана завинаги в тях. Дълбоко в себе си знам, че мястото ми е тук, до нея, и поне за няколко секунди аз желая и имам нужда от този покой.
Накрая питам:
— Къде е Кари?
Тя ме хваща за ръка и ме повежда към края на поляната. Посочва към полето, където виждам една по-малка поляна. На стотина метра от нас е Кари — тя седи в компанията на две чернокожи нейни връстници. И трите са заети с нещо. Не виждам с какво. Или берат, или чистят събраното. Чернокожите момичета се смеят. Кари е сериозна.