Косата на Кари също е черна.
Обръщам се отново към Териса. Надничам в очите й, които са сини със златна нишка около зениците. Дъщеря й има същия златист пръстен. Бях го видял на фотографията. Уверената походка, златистият пръстен. Наследственост, която не може да се сгреши.
Какво ли още сме пропуснали, помислих си аз.
— Моля те да разбереш защо избягах — казва Териса. — Тя е моя дъщеря.
— Знам.
— Трябваше да я спася.
Кимам с глава:
— Когато ти се обади първия път, ти е дала телефонния си номер.
— Да.
— Можеше да ми кажеш.
— Така е. Но чух думите на Берлеан. Че е толкова ценна само за мен, че не си струва да погубиш живота на хиляди заради нея.
Когато тя споменава името на Берлеан, остра болка пронизва сърцето ми. Чудя се как да продължа. Засенчвам очите си с длан и поглеждам към Кари.
— Даваш ли си сметка какъв е бил животът й?
Териса не поглежда нататък, дори окото й не мигва и изрича:
— Била е отгледана от терористи.
— Още по-лошо. Мохамед Матар си създава медицински център в Презвитерианската болница в щата Колумбия в момента в който се разрастват опитите с оплождане „инвитро“ и съхраняването на ембриони. Вижда възможност да нанесе съкрушителен удар — търпение и меч. „Спасете ангелите“ е радикална терористична групировка, прикрита зад дясна християнска организация. Матар използва насилие и лъжи, за да получи ембрионите. Не ги дава на бездетни семейства. Използва жени мюсюлманки, симпатизиращи на каузата му, като сурогатни майки — като склад за ембриони до тяхното раждане. После той и хората му отглеждат поколението новородени, превръщат децата в терористи, като възпитават омразата им търпеливо, ден след ден. Толкоз. Забраняват на Кари да се свързва с други хора. Тя не е познала любовта, дори като дете. Не е познала нежността. Никой не я е държал на ръце. Никой не я утешава, когато плаче в съня си. Всеки божи ден в главата й, както и в главите на останалите, терористите са втълпявали идеите си — видят ли неверник, да го убият. Това е. Няма нищо друго. Били са възпитани да се превърнат в страшно оръжие, да се внедрят между нас, готови за последния свещен бой. Представи си само. Матар е търсил ембриони от руси и синеоки родители. Те можели да проникнат навсякъде и никой нямало да ги заподозре.
Чакам реакцията на Териса, очаквам поне мъничко да трепне. Но тя не го направи.
— Залови ли всички?
— Аз не. Разбих главната групировка в Кънектикът. Джоунс откри още информация в къщата и, предполагам, е разпитал някои от оцелелите терористи.
Не искам да мисля как го е направил, а може и да съм си го помислил, вече не помня.
— Групировката, наречена „Зелената смърт“, е разполагала с още един лагер извън Париж. За часове е бил нападнат и разбит. Мосад и израелските военновъздушни сили разрушили един по-голям тренировъчен лагер на сирийско-иранската граница.
— Какво стана с децата?
— Някои са били убити. Други са задържани.
Тя тръгва надолу по хълма.
— Нима мислиш, че тъй като досега Кари не е познала любовта, няма изобщо да я познае?
— Не, казвам съвсем друго нещо.
— Но звучи по този начин.
— Казвам ти истината.
— Имаш приятели, които отглеждат своите деца, нали? — попита тя.
— Разбира се.
— Какво е първото нещо, което ти казват? Че децата им са се развили по един или друг начин. Като в компютър. Природата върху природата. Родителите могат да ги направляват и да се стараят да ги държат в правия път, докато накрая самите те започват да се грижат за родителите си. Някои деца си остават сладки докрай. Други стават психопати. Познаваш хора, които са отгледали децата си по един и същи начин. Но едното им дете е отчуждено, другото е кротко, третото е нещастно, а четвъртото е великодушно. Родителите много бързо разбират, че влиянието им има граници.
— Но тя не знае, че на света съществува любов, Териса.
— Сега ще разбере.
— Не знаеш на какво е способна.
— Не знам на какво са способни и останалите.
— Това не е отговор — забелязах.
— И какво очакваш да направя? Тя е моя дъщеря. Ще я гледам. Защото това е задължение на родителите. Ще я закрилям. А ти грешиш. Нали се запозна с Кен Борман? Онова хлапе, ученика в подготвителния клас?