— Казах ти. Не я бях виждал от осем години.
— И нямаше представа къде може да е била?
— Нямах.
Той се усмихна и размаха пръст към мен.
— Какво?
— Каза: „Нямах“. В минало време. Което означава, че вече знаеш.
— Английският ти наистина е добър — забелязах аз. — Непрекъснато ми го доказваш.
— И така?
— В Ангола — отговорих аз. — Поне така ми каза.
Той кимна с глава. Писна типично френска полицейска сирена. Сирените на французите не приличат на нашите — те са по-настоятелни, по-страховити, досущ като свирката в евтиното камионче на любимото ви дете, която все не можете да спрете. Тя разцепи тишината и ние почакахме дразнещият звук да се разсее из въздуха.
— Обадил си се тук-там, нали? — попитах аз.
— Да, на някои места.
— И?
Той не каза нищо повече.
— Знаеш, че не аз съм го убил. Дори не бях в страната.
— Знам.
— Но?
— Може ли да ти предложа друг сценарий?
— Давай.
— Териса Колинс убива бившия си съпруг — започна Берлеан. — Трябва да се отърве от трупа и за целта използва услугите на някого, комуто има пълно доверие. Обажда се на теб.
Намръщих се.
— И когато вдигам слушалката, тя ми заявява: „Току-що убих бившия си съпруг в Париж, ще ми помогнеш ли?“.
— Е, може да ти е казала просто да долетиш в Париж. Може да ти е споделила целта на пътуването ти, след като си дошъл.
Усмихнах се. Историята се бе проточила твърде много.
— Знаеш, че не ми е казвала подобно нещо.
— Откъде бих могъл да знам?
— Подслушал си разговора — заявих аз.
Берлеан не ме погледна в очите. Пушеше и се любуваше на гледката.
— Когато ме спря на аерогарата — продължих аз, — си ми поставил бръмбар някъде. Може би в обувките ми. А може и в мобилния ми телефон.
Единственото логично нещо. Открили са трупа, вероятно са проверили мобилния на Рик Колинс или каквото и да е там, разбрали са, че бившата му жена е в града, поставили са подслушвателно устройство в телефона й, видели са, че ми звъни, забавили са ме на аерогарата достатъчно дълго, за да ми сложат бръмбар, и са започнали да ме следят.
Затова са тези любезности от страна на Берлеан — той вече знаеше всичките ми отговори. Надявах се да спечеля доверието му.
— В мобилния ти телефон — отвърна той. — На мястото на батерията сложихме подслушвателно устройство със същия заряд. Последна дума на техниката. Много ефикасен способ.
— В такъв случай сте наясно, че Териса смята бившия си съпруг за изчезнал.
Той поклащаше глава напред-назад.
— Знаем какво ти е казала Териса.
— Хайде, Берлеан. Нали чу гласа й? Беше наистина обезумяла.
— Така звучеше — съгласи се той.
— Значи?
Той изгаси цигарата си.
— От тона й стана ясно, че се сдържа — уточни Берлеан. — Излъга те. Ти го знаеш, аз го знам. Надявах се да изкопчиш повече от нея, но ти пък забеляза фургона.
Помисли малко и додаде:
— И тъкмо тогава осъзна, че те подслушваме.
— Значи и двамата сме много умни — забелязах аз.
— Или пък не толкова умни, колкото си мислим.
— Уведоми ли роднините му?
— Мъчим се да открием някого.
Възнамерявах да проявя лукавство, ала си казах, че сме преминали този етап.
— Кой е най-близкият му родственик?
— Жена му.
— Знаете ли името й?
— Не настоявай, моля те — каза Берлеан.
Той извади нова цигара от кутията, стисна я между устните си, тя клюмна, докато той я палеше с опитна ръка, извършвала това действие милион пъти.
— На местопрестъплението бяха открити петна от кръв — забеляза той. — Много. Повечето, разбира се, бяха от жертвата. Но предварителните тестове показват, че в нея има примеси на поне още един човек. Ето защо взехме кръвни проби от Териса Колинс и можем да направим точен ДНК анализ.
— Не го е извършила тя, Берлеан.
Той не каза нищо.
— Премълчаваш много неща — забелязах.
— Премълчавам, да. Уви, ти не си член на „Групата на Берлеан“.
— Не могат ли да ме упълномощят или нещо от този род?
Той отново направи същата съкрушена физиономия. После додаде:
— Не може да е съвпадение. Да го убият точно след пристигането на бившата му жена.