— Нали чу какво ми каза тя? Че бившият й бил изплашен. Вероятно е попаднал в някаква бъркотия и затова й се е обадил.
Прекъсна ни бръмченето на мобилния му телефон. Берлеан го отвори, приближи го до ухото си и се заслуша. Сигурно е страшно добър в покера, моят нов приятел Берлеан, ала по лицето му премина сянка и си остана там. Излая нещо на френски — бе ядосан или по-скоро озадачен. После млъкна. След няколко секунди шумно затвори телефона, смачка фаса си и се изправи.
— Някакъв проблем ли?
— Хвърли един последен поглед — посъветва ме Берлеан и изтупа панталоните си с двете си ръце. — Тук не водим много туристи.
Погледнах пак към града. На някого може и да му се стори странно, че в полицейския участък обръщат внимание на великолепния изглед към Париж. Реших да използвам момента и да погледна за последен път, като си припомня защо убийството е толкова отвратителен акт.
— Къде ще ходим? — попитах.
— В лабораторията са получени предварителните резултати от ДНК теста.
— Вече?
Той доста театрално сви рамене.
— Ние, французите, сме известни не само с виното, храната и жените.
— Жалко. И какво показват кръвните проби?
— Според мен — заговори той, докато се навеждаше да влезе през прозореца, — трябва да поговорим с Териса Колинс.
Осма глава
Открихме я в същата килия, която обитавах и аз половин час по-рано.
Очите й бяха зачервени и подпухнали. Берлеан отключи и всички преструвки паднаха. Тя се хвърли към мен и аз я подхванах. Зарови лице в гърдите ми и захлипа. Оставих я да си поплаче. Берлеан стоеше и чакаше. Срещнах погледа му. Той отново сви рамене по онзи театрален начин.
— Освобождаваме ви и двамата — заяви Берлеан. — Само при условие че оставите паспортите си при нас.
Териса се дръпна и ме погледна. И двамата кимнахме с глава.
— Но преди това трябва да ми отговорите на още няколко въпроса — заяви Берлеан. — Съгласни ли сте?
— Разбирам, че съм заподозряна — каза Териса. — Бившата съпруга пристига в същия град след толкова много години, разговаря с него по телефона и прочее. Няма значение, просто искам да закопчаете убиеца на Рик. Така че можете да ме питате за всичко, инспекторе.
— Оценявам откровеността ви и желанието ви да ни помогнете.
Сега той изглеждаше доста нерешителен и твърде предпазлив. Чутото по телефона преди малко го бе променило. Питах се какво ли е то.
— Знаехте ли, че бившият ви съпруг отново се е оженил? — попита Берлеан.
Териса поклати глава:
— Не, нямах представа. Кога?
— Кога какво?
— Кога се е оженил?
— Не знам.
— Мога ли да попитам за името на жена му?
— Карън Тауър.
Териса леко се усмихна.
— Познавате ли я?
— Познавам я.
Берлеан кимна с глава и потърка брадата си с ръка. Очаквах да я попита откъде познава Карън Тауър, ала той не го направи.
— Предварителните тестове на петната от кръв са готови.
— Вече? — изненада се Териса. — Дадох кръв едва преди час.
— Не, не пробите отпреди един час. Те ще са готови по-късно. Говоря за резултатите от онези, които открихме на местопроизшествието.
— О!
— Резултатите са доста любопитни.
Двамата чакахме. Териса преглътна, сякаш се готвеше за удар.
— По-голямата част от кръвта — всъщност почти всичката — принадлежи на жертвата, на Рик Колинс — обясни Берлеан. Сега тонът му бе премерен, сякаш се готвеше да нагази в дълбоки води, за да ни съобщи резултатите. — Това едва ли ще изненада някого.
Ние продължавахме да мълчим.
— Но върху килима имаше още едно петно, недалеч от трупа. Не знаем как е попаднало там. Първоначалната ни теория се основаваше на очевидните факти: Имало е борба. Рик Колинс се е борил и е ранил убиеца си.
— И сега? — попитах аз.
— Първо, заедно с кръвта открихме и няколко руси косъма. От дълга коса. Каквато обикновено имат жените.
— Жените могат да убиват.
— Разбира се.
Той млъкна.
— Но? — додадох аз.
— Но все още изглежда невъзможно кръвта да принадлежи на убиеца.
— Защо мислиш така?
— Защото според ДНК анализа и кръвта, и русите косми принадлежат на дъщерята на Рик Колинс.