— Кой е той?
— Бившият на Териса.
— Човече, ти си на най-странното любовно рандеву, което може да съществува.
Казах й какво се случи. Есперанца се умълча и с пълно право. Тревожеше се за мен. Ако Уин е скалата в нашите отношения, то Есперанца е сърцето им.
Когато свърших с обясненията, тя рече:
— Казваш, че в този момент Териса е заподозряна?
— Не съм съвсем сигурен.
— Но цялата работа прилича на убийство и отвличане или нещо от този род, така ли?
— Така мисля.
— В такъв случай не виждам защо трябва да се замесваш. Станалото не се отнася пряко до нея.
— Разбира се, че се отнася.
— Как?
— Рик Колинс й се обадил. Казал, че е спешно, че ще промени всичко, а сега е мъртъв.
— И какво точно планираш да свършиш там? Да проследиш убиеца ли? Нека го направи френското ченге. Защо не се прибереш?
— Искам да се поразровиш. Само това. Да разбереш нещо повече за жена му и детето, става ли?
— Добре де. Да кажа ли на Уин?
— Не.
— Прибирай се. Най-добре е да си дойдеш.
— Ще поостана — казах аз.
Прекъснахме разговора. И сега какво? Есперанца беше права. Това не беше моя работа. Ако можех да бъда полезен на Териса, добре, тогава би било логично да остана. Ала нямах представа как бих могъл да й помогна, освен да внимавам да не се озове в още по-голяма беда, да не бъде въвлечена в убийство, което не е извършила. Берлеан не бе от онези, които биха могли да я насочат по правилния път.
С периферното си зрение забелязах, че някой седна до мен на масата.
Обърнах се и видях мъж с късо подстригана и щръкнала като стърнище коса. По черепа му имаше белези. Тенът му бе тъмен, маслинен, и когато се усмихна, в устата му проблесна златен зъб, който прилягаше на златната верижка, висяща на врата му. Вероятно някои го намираха доста хубав, ала хубостта му бе опасна като привлекателността на лошо момче. Под разкопчаната си сива риза с къси ръкави бе облякъл бяла фланелка. Носеше черни панталони.
— Погледни под масата — ми каза.
— Ще ми покажеш пикалото си ли?
— Погледни или ще умреш.
Не говореше с френски акцент — в говора му имаше нещо меко и рафинирано. Почти като на британец, или може би на испанец — нещо аристократично. Дръпнах стола си назад и погледнах. Беше насочил пистолет към мен.
Отпуснах длани върху масата и се помъчих да дишам равномерно. Вдигнах очи и срещнах неговите. Бързо прецених околната обстановка. На ъгъла се шляеше мъж с тъмни очила и полагаше огромни усилия да се прави, че не ни наблюдава.
— Слушай ме или ще те усмъртя.
— Което е обратно на „съживя“ ли?
— Какво?
— Да усмъртиш някого е обратно на това да го съживиш — казах аз и додадох: — Няма значение.
— Виждаш ли зелената кола на ъгъла?
Виждах я — недалеч от мъжа със слънчевите очила, който се правеше, че не гледа към нас. Приличаше на малък фургон. Отпред седяха двама мъже. Запаметих номера и започнах да обмислям следващия си ход.
— Виждам я.
— Ако не искаш да те застрелям, следвай точно указанията ми. Сега ще станем бавно и ти ще влезеш през задната врата на фургона. Няма да вдигаш шум…
И тъкмо в този момент разбих лицето му в масата.
Още щом той седна до мен, започнах да преценявам различните възможности, с които разполагам. Вече знаех: планират да ме отвлекат. Ако вляза във фургона — край. Нали сте чували, че когато някой изчезне, първите четирийсет и осем часа са фатални за него? Не ви се казва само едно — вероятно защото е ясно като бял ден — че с всяка изминала минута вероятността да те открият става все по-далечна.
Така беше и в този случай. Ако ме напъхат в автомобила, всеки шанс да бъда открит изчезва. В мига, в който стана и го последвам към колата, преимуществото ще е на тяхна страна. Той не очаква да го нападна. Мисли си, че го слушам най-внимателно. Не представлявам заплаха за него. И той продължава да се упражнява в предварително подготвената си реч.
Така че използвах елемента на изненада.
Той бе отместил поглед встрани само за миг, за да е сигурен, че фургонът е на мястото си. Това ми и трябваше. Вече държах здраво масата. Напрегнах мускулите на краката си. Връхлетях го от седнало положение.
Масата се стовари върху физиономията му. В същия миг отскочих встрани за всеки случай — ако случайно натисне спусъка.