Щеше ли да стреля?
Нямаше как да изчакам, за да разбера. Така че аз стрелях пръв. Как щяха да погледнат на това тук, във Франция?
Питах се дали още някой е бил прострелян. Бях видял не една, а няколко линейки. Ами ако някой невинен е пострадал при стрелбата? Всичко се пишеше на мой гръб. Да предположим, че бях тръгнал с Белязания. Сега щях да съм при русокосото момиче. Щях да съм в ужасно положение. Какво ли си мислеше, какво ли чувстваше онова момиче в задната част на фургона; вероятно бе ранено, ако се съдеше по петната кръв, открити на мястото, където е бил убит баща му.
Дали е била свидетел на убийството на баща си? Стоп! Да не избързваме толкова.
— Предлагам следващия път да си наемеш личен екскурзовод. Много станаха туристите, които искат да разгледат Париж сами и попадат в беда.
Беше Берлеан.
— Във фургона зърнах едно русокосо момиче — казах.
— Чух за това.
— При това зарязах Териса в хотела.
— Пет минути по-късно тя също излезе.
Стоях зад стъклената врата и чаках да я отключи. Но той не го направи. Замислих се върху последните му думи и попитах:
— Проследили сте ни, така ли?
— Не разполагам с достатъчно хора, за да следя и двама ви — отвърна той. — Отговори ми: разбра ли нещо от разказа й за злополуката с автомобила?
— Откъде…? — Стана ми ясно. — Подслушвали сте стаята й?
Берлеан кимна с глава.
— Не си падаш по действията.
— Много смешно.
— Или сърцераздирателно — продължи той. — Та какво разбра от разказа й?
— Какво имаш предвид? Думите ти звучат ужасяващо.
— Повярва ли й?
— Разбира се. Кой би измислил подобна лъжа?
По лицето му премина сянка.
— Нима искаш да ми кажеш, че си го е измислила?
— Не, всичко би могло да се провери. Мириям Колинс, седемгодишна, загинала в катастрофа на шосе А40 в Лондон. Териса е била тежко ранена. Ще изпратя всички сведения за проверка.
— Защо? Станало е преди десет години. Едва ли има нещо общо с нашия случай.
Той не отговори. Само намести с пръст очилата на носа си. Чувствах се като музеен експонат зад плексигласовата преграда на килията.
— Предполагам, че колегите ти са те осветлили по въпроса какво се случи на местопроизшествието? — рекох аз.
— Да.
— Момчета, трябва да откриете зеления фургон.
— Вече го открихме — отвърна Берлеан.
Приближих се още малко към плексигласовата врата.
— Бил е нает — уточни Берлеан. — Открихме го празен на международното летище „Шарл дьо Гол“.
— С кредитна карта ли са го наели?
— Да, под фалшиво име.
— Ще трябва да преустановите всички полети извън страната.
— От най-голямото летище? — намръщи се Берлеан. — Нещо друго да спрем?
— Исках да кажа…
— Минаха два часа. Ако са искали да отлетят, вече са заминали.
В стаята влезе едно ченге, подаде лист хартия на Берлеан и излезе. Берлеан го огледа.
— Какво е това? — попитах.
— Менюто за вечеря. Приготвят храната ни в ресторант.
Не обърнах внимание на плоската му шега и казах:
— Сам знаеш, че това не е съвпадение. Във фургона зърнах русокосо момиче.
Той продължи да чете написаното върху листа.
— Вече го спомена.
— Може да е била дъщерята на Колинс.
— Едва ли — отвърна Берлеан.
Аз чаках.
— Свързахме се с жена му — уведоми ме Берлеан. — С Карън Тауър. С нея всичко е наред. Дори не знаеше, че мъжът й е в Париж.
— Къде мислеше, че е?
— Още не знам всички подробности. Сега живеят в Лондон. Информацията идва от Скотланд Ярд. Очевидно са срещнали трудности при бракосъчетанието.
— А дъщерята?
— Ами, там е работата — отвърна Берлеан. — Нямат дъщеря. Двамата имат момченце на четири години. Живо и здраво е и се намира у дома при майка си.
Опитах се да възприема последната информация.
— ДНК анализът неоспоримо доказва, че кръвта принадлежи на дъщерята на Рик Колинс — захванах аз.
— Така е.
— И няма никакво съмнение?
— Няма.
— А дългият рус косъм е бил слепнал с капката кръв? — попитах.
— Да.
— Значи Рик Колинс има дъщеря с дълга руса коса — изрекох аз повече на себе си, отколкото на него. Не ми отне много време да измисля друг сценарий. Може би защото се намирах във Франция, страната на извънбрачната любов. Дори бившият президент си имаше любовница, нали така? — Още едно семейство? — предположих аз.