Карън мина направо на въпроса:
— Къде беше, Териса?
— На много места.
— Липсваше ми.
— И ти ми липсваше.
Мълчание.
— Исках да ти се обадя — каза Карън. — Да ти обясня. За мен и Рик.
— Щеше да е напразно — отвърна Териса.
— И Рик така каза. Всичко стана постепенно. Ти изчезна. Започнахме да прекарваме времето си заедно, да си правим компания. Измина много време, преди нещата между нас да се променят.
— Не си длъжна да ми обясняваш — каза Териса.
— Да, така е.
Тя не се извиняваше, не очакваше прошка или разбиране. И двете бяха приели фактите.
Териса каза:
— Ще ми се краят да беше по-добър и за двама ви.
— Имаме син, казва се Матю — каза Карън. — На четири години е.
— Чух.
— А как разбра за убийството?
— Бях в Париж — обясни Териса.
Думите й предизвикаха реакция у Карън. Тя запремигва с очи и изправи гръб.
— И през цялото време си била там?
— Не е така.
— Тогава не съм сигурна, че те разбирам.
— Рик ми се обади — каза Териса.
— Кога?
Териса й разказа за спешния си телефонен разговор с Рик. Лицето на Карън, което и без това имаше цвят на мъртвец, пребледня още повече.
— Рик ти е казал да отидеш в Париж?
— Да.
— Какво искаше?
— Надявах се, че ти може да знаеш — каза Териса.
Карън поклати глава.
— Напоследък не споделяхме много. Преминавахме през доста тежък период. Рик се бе оттеглил вътре в себе си. Мислех, че просто е попаднал на сюжет за голям материал. Нали знаеш какъв става?
Териса кимна с глава.
— От колко време се държеше така?
— От три-четири месеца — откакто почина баща му.
Териса се сепна:
— Сам?
— Мислех, че знаеш.
— Не знаех — рече Териса.
— Помина се през зимата. Взел приспивателни.
— Сам се е самоубил?
— Беше болен. Неизлечимо. Дълго го е крил от нас. Рик нямаше представа колко се е влошило положението му. Предполагам, че се е чувствал доста зле и е решил да ускори неизбежния край. Рик изпадна в паника, ала после започна някакво ново разследване. Понякога изчезваше със седмици. Когато го питах къде е бил, ще ми се озъби, следващия миг ще се държи много мило, ала няма да ми каже. Или ще ме излъже нещо.
Териса продължаваше усилията си да се ориентира в обстановката.
— Сам бе толкова сладък — каза тя.
— Всъщност не го познавах много добре — забеляза Карън. — Посещавали сме го един-два пъти, а той беше болен и не можеше да идва у нас.
Териса тежко преглътна и се опита да се върне обратно на въпроса.
— Значи Сам се самоубива, а Рик потъва в работа?
— Нещо такова, да.
— И не иска да ти каже какво разследва?
— Да.
— Не попита ли Марио?
— И той нямаше да каже.
Не попитах кой е Марио. Сметнах, че по-късно Териса ще ме информира.
Териса продължи, като върна лентата назад:
— Имаш ли представа върху какво работеше Рик?
Карън изучаващо я гледаше.
— Добре ли се беше скрила, Териса?
— Доста добре.
— Може да е работил върху това. Да се е опитвал да те открие.
— Нямаше да му отнеме месеци.
— Сигурна ли си?
— Но дори да е така, защо ще го прави?
— Опитвам се да не проявявам ревност в случая — забеляза Карън. — Но според мен, ако се случи нечий баща да се самоубие, това би поставило под съмнение приоритетите на сина.
Териса се намръщи.
— Нима мислиш, че…
Карън сви рамене.
— Едва ли — усъмни се Териса. — Но дори да смяташ, че Рик се е опитвал — знам ли? — да се свърже с мен или да ме върне обратно при себе си, защо ще твърди, че въпросът не търпи отлагане?
Карън се замисли.
— Къде се намираше, когато той ти се обади?
— В едно забутано място в северозападната част на Ангола.
— И щом ти е казал, че не търпи отлагане, ти си захвърлила всичко и ето те тук, така ли?
— Да.
Карън разпери ръце, за да покаже, че това обяснява всичко.
— Не ме излъга, когато настоя да дойда в Париж, Карън.