По-нататък в статиите се казваше, че продуцентът на телевизионни новини Рик Колинс се е озовал близо до веригата, като се е опитал да проникне в нея под прикритие, ала самоличността му е била разкрита. Матар и неговите „помагачи“ са убили Колинс в Париж. Матар се е изплъзнал от преследвачите си във Франция (очевидно един от неговите хора е бил убит в преследването), промъкнал се е в Лондон и се е опитал да унищожи всички доказателства по веригата за „зловещия му терористичен заговор“, като убива дългогодишния си партньор, продуцента Марио Контуци, както и Карън Тауър, жената на Колинс. Тъкмо там, в дома на Колинс и Тауър, Мохамед Матар и още двама от неговата банда са срещнали смъртта си.
Вдигнах поглед към Есперанца.
— Терористи ли?
Тя кимна с глава.
— Това обяснява защо Интерпол пощуря, когато им показахме снимката.
— Да.
— А къде е Териса?
— Никой не знае.
Облегнах се назад и се помъчих да осмисля информацията.
— Тук пише, че терористите са убити от агенти на правителството.
— Тъй.
— Само че не е така.
— Прав си. Направи го ти.
— И Уин.
— Правилно.
— Но те не са споменали имената ни.
— Така е.
Спомних си за шестнайсетте дни, за Териса, за кръвните проби, за русокосото момиче.
— Какво, по дяволите, става?
— Не знам никакви подробности — отвърна тя. — Не ме интересуват.
— Защо?
Есперанца поклати глава.
— Понякога си такъв глупчо.
Аз чаках.
— Стреляха в теб. Уин го видя. И повече от две седмици нямахме никаква представа къде си — дали си жив или мъртъв.
Не можах да се стърпя. Ухилих се.
— Престани да се хилиш като идиот.
— Тревожила си се за мен.
— Тревожех се за бизнеса си.
— Харесваш ме.
— Като трън в задника.
— Все още не разбирам — рекох и усмивката ми се стопи. — Как така не си спомням къде съм бил?
— „Карай да върви…“
Ръцете ми затрепериха. Погледнах надолу към тях и се опитах да ги успокоя. Не успях. Есперанца също ги гледаше.
— Кажи ми — захвана тя, — какво точно си спомняш?
Кракът ми заподскача. Нещо ме стегна в гърлото. Паникьосах се.
— Добре ли си?
— Бих пийнал вода — отвърнах.
Тя бързо излезе и се върна с чаша вода. Започнах да пия бавно от страх да не се задавя. Отново погледнах към ръцете си. Същият тремор. Не можех да ги спра. Какво, по дяволите, ми имаше?
— Майрън?
— Добре съм — казах. — Какво има сега?
— Дошли са клиенти. Нуждаят се от помощта ни.
Погледнах я.
— Мислехме, че ще имаш нужда от време — въздъхна тя.
— За какво?
— За да се възстановиш.
— От какво? Добре съм.
— Да бе. Изглеждаш страхотно. А треморът ти привнася допълнителен чар. И не ми се фукай с новопоявилия ти се тик на лицето. Мноого секси, няма що.
— Нямам нужда от време, Есперанца.
— Напротив, имаш.
— Териса е изчезнала.
— Или е мъртва.
— Да ме умориш ли искаш?
Тя сви рамене.
— Дори да не е жива, пак трябва да открия дъщеря й.
— Не и в състоянието, в което си.
— Напротив, Есперанца, в това състояние.
Тя замълча.
— Какво има?
— Мисля, че още не си готов за това.
— Не става въпрос за обаждането ти, нали?
— Не — отвърна тя, след като се позамисли.
— Тогава?
— Имам информация за лекаря, с когото Колинс се е консултирал за хореята на Хънтингтън, както и за онази ангелска благотворителна организация.
— Каква информация?
— Може и да почака. Ако наистина гледаш сериозно на нещата, ако си готов, трябва да позвъниш на този номер от този телефон.
Тя ми подаде мобилен апарат и излезе, като затвори вратата след себе си. Вторачих се в телефонния номер. Беше ми непознат, но нима можех да очаквам друго? Набрах цифрите и натиснах бутона „ИЗПРАТИ“.
След две позвънявания чух познат глас:
— Добре дошъл от света на мъртвите, приятелю. Нека се срещнем в един таен локал. Боя се, че имаме да си кажем доста неща.