— Точно така.
— Искам да знам какво откри.
За миг ми се стори, че Есперанца ще ми се скара, но изглежда нещо в тона ми й попречи.
— Добре. Да се срещнем след час. Ще ти покажа на какво попаднах.
— Извинявай за закъснението — каза Есперанца, — но Хектор повърна върху блузата ми и трябваше да се преоблека, а после бавачката ми заговори за повишение на заплатата си, Хектор се вкопчи в мен и…
— Не се притеснявай — отвърнах аз.
Кабинетът на Есперанца пазеше останки от колоритното й минало. Тук имаше снимки, на които тя позираше в оскъдния костюм на Малката Покахонтас, „Индианската принцеса“. Шампионският й колан висеше в рамка на стената зад бюрото й — безвкусен предмет, който, ако Есперанца наистина го сложеше на кръста си, сигурно щеше да й стигне до коленете. Стените бяха боядисани в цвят на морски охлюв, примесен с особен нюанс на пурпурночервеното — никога няма да запомня името му. Писалището й бе от масивен дъб с богата дърворезба, което Голямата Синди бе открила в някакъв антикварен магазин и макар че когато го донесоха аз бях тук, още се чудя как е могло да влезе през вратата.
Но ако цитирам наръчника на политика, доминиращата тема в помещението бе промяната. Фотографии на бебето Хектор в толкова обичайни пози, че те налягаше досада, бяха подредени покрай краищата на бюрото и кантонерката й. Стандартни портрети на хлапето — на фона на извита като спирала небесна дъга в стил „Моментно фото“ — редом до изображения в скута на Дядо Коледа и с боядисаните яйца на Великденския заек. Имаше и снимка на Есперанца и съпруга й Том с облечения в бяло Хектор на ръце по време на кръщенето, както и снимка с някакъв герой на Дисни, когото ми е трудно да разпозная. Най-забележителната фотография е запечатала образите на Есперанца и Хектор по време на някакво смешно детско пътуване, най-вероятно с миниатюрна пожарникарска кола, на която Есперанца се е вторачила нагоре в камерата с най-широката и най-тъпата усмивка, която съм виждал на лицето й.
Есперанца беше човек със силно разкрепостен дух. На времето беше бисексуална, често сменяше партньорите си, срещаше се и с мъже, и с жени едновременно, без да й пука какво ще кажат хората. Беше се запалила по борбата, защото й беше страшно забавно и когато й омръзна, записа се да учи право; посещаваше лекции вечер, а през деня се изявяваше като моя асистентка. С риск да ви прозвучи жестоко трябва да отбележа, че майчинството до голяма степен укроти духа й. И преди съм бил свидетел на този процес при други мои приятелки. Не го разбирам. Самият аз не познавах собствения си син като малък, така че не съм изпитал на гърба си онзи момент на трансформация, когато с раждането на бебето ти целият свят се свива, за да се побере в един трикилограмов вързоп. Ето това се бе случило с Есперанца. Дали сега бе по-щастлива? Не мога да кажа. Ала отношенията помежду ни се промениха, както можеше да се очаква, и понеже съм твърде егоцентричен, това не ми хареса.
— Виж как е станало всичко — каза Есперанца. — Преди около четири месеца на Сам Колинс, бащата на Рик, поставят диагноза хорея. Няколко седмици по-късно той се самоубива.
— Със сигурност ли е самоубийство?
— Да, според полицейския протокол. Нищо подозрително.
— Добре, продължавай.
— След самоубийството Рик Колинс посещава доктор Фрида Шнайдър, лекувала баща му. Няколко пъти се обажда по телефона в кабинета й. Позволих си да й позвъня. Доктор Шнайдър е доста заета, но днес ще ни отпусне четвърт час по време на обедната почивка. Точно в дванайсет и половина.
— Как го постигна?
— Чрез голямо дарение за техния Здравен център.
— Почтена постъпка.
— От сумата за премиите ти.
— Добре. Нещо друго?
— Рик Колинс е посетил центъра „Крио Хоуп“ в близост до Презвитерианската болница в Ню Йорк. Те се занимават със съхранение на кръвни клетки, ембриони и стволови клетки. Центърът се управлява от петима лекари с различни специалности, така че не е възможно да разберем с кого точно си е имал работа. Няколко пъти е ходил и в благотворителната организация „Спасете ангелите“. Хронологията е следната: първо разговаря с д-р Шнайдър — четири пъти за две седмици. После отива в „Крио Хоуп“. Това по някакъв начин ни отвежда към „Спасете ангелите“.
— Добре — отвърнах аз. — Можем ли да си определим среща с „Крио Хоуп“?
— С кого по-точно?