— С някого от лекарите.
— Единият е акушер-гинеколог — забеляза Есперанца. — Да му кажа ли да ти вземе натривка от семенна течност?
— Говоря сериозно.
— Знам, но не се сещам към кого бихме могли да се обърнем. Опитвам се да отгатна с кого от лекарите е разговарял.
— Може би д-р Шнайдър ще ни помогне.
— Възможно е.
— О, стигна ли до някакво заключение във връзка с онази бележка за някакъв си опал?
— Не. Направих справка в Гугъл. За „опал“ има поне един милион обяснения. Когато изписах „ХХК“, първият резултат бе за публичен търг на някаква здравна компания. Занимава се с инвестиции в областта на борбата с рака.
— С рака ли?
— Точно така.
— Не виждам връзка.
Есперанца се намръщи.
— Какво?
— Не виждам никаква връзка между тях — каза тя. — Изглежда напразно си пилеем времето.
— Как така?
— Какво точно се надяваш да откриеш? Лекували са старец от болестта на Хънтингтън. Какво общо би могло да има с терористите, които убиват невинни хора в Париж и Лондон?
— Нямам представа.
— Някакъв показалец?
— Никакъв.
— Вероятно няма абсолютно никаква връзка — заключи тя.
— Вероятно.
— Но няма какво друго да правим, така ли?
— Правим, каквото можем. Бъхтим си главите с надеждата да изскочи нещо. Цялата история започва с автомобилна катастрофа, станала преди десет години. После нещата се уталожват до мига, в който Рик Колинс разбира, че баща му е болен от хорея. Не знам каква е връзката между двете събития, така че мога само да се върна назад и да проследя пътя им.
Есперанца кръстоса крака и се заигра с падналата на челото й къдрица. Тя имаше много тъмна коса, синкавочерна, от която все увисваше по някой немирен кичур. Щом се заиграваше с косата си, значи нещо я тормозеше.
— Какво има?
— Докато те нямаше, аз не се обадих на Али — отвърна тя.
Кимнах с глава.
— И тя не ми се обади, разбра ли?
— Скъсахте, така ли? — попита Есперанца.
— Очевидно.
— Евтината ми линия ли използва?
— Забравих.
Есперанца въздъхна:
— Добре дошъл в Града на евтинията. Население: само ти.
— Не. По-подходящо би било да се каже: „Население: само аз“.
— О! Извинявай — каза.
— Няма нищо.
— Уин ме уведоми, че си търкал чаршафите с Териса.
Беше ми на езика да отвърна: „Уин търкаше чаршафите с Мий“, ала се притесних да не би Есперанца да ме разбере погрешно.
— Не виждам какво общо би могло да има между едното и другото — забелязах.
— Не би търкал чаршафите с никоя жена, особено след раздяла с друга, освен ако наистина не си влюбен в нея. Така че има доста общо.
Върнах се на мястото си.
— И какво от това?
— Ами значи трябва да надуем платната докрай, ако от това ще има някаква полза. Но също така трябва и да не се боим от истината.
— Която е?
— Вероятно Териса е мъртва.
Замълчах.
— Винаги съм била край теб, когато си губил любими хора — напомни ми Есперанца. — Не ти се отразява добре.
— Нима някой би го приел?
— Прав си. Но ти трябва да се справиш и с допълнителните неща, които ти се случват. А това е тежък товар.
— Всичко ще се нареди. Нещо друго?
— Да — отвърна тя. — Онези двамата, които вие с Уин понатупахте.
Треньор Боби и помощник-треньор Пат.
— Какво искат?
— Няколко пъти те търсиха от полицията в Касълтън. Казаха да им се обадиш, щом се върнеш. Нали знаеш, че мъжът, когото Уин жестоко удари, също е полицай?
— Уин ми каза.
— Оперирали са коляното му и сега се възстановява. Другият, онзи, който започна боя, притежавал верига железарски магазини. Големите момчета го изхвърлили от бизнеса и в момента си изкарва прехраната като управител на щанд в търговския център „Бест Бай“ в Парамъс.
Станах от стола.
— Добре.
— Добре, но какво?
— Имаме време до срещата с д-р Шнайдър. Да тръгваме за магазина.
Двайсет и седма глава
Синьото поло на служител в търговския център „Бест Бай“ се бе опнало на биреното шкембе на треньор Боби. Наведен над един телевизионен приемник, той говореше на мъж и жена от азиатски произход. Огледах го за белези от схватката ни, ала не видях такива.