— А изследванията в областта на стволовите клетки?
— Почакайте, господин Боливар, задръжте малко. Споменахте, че Рик Колинс може да е имал дъщеря.
— Да.
— Бихте ли ми обяснили по-подробно?
— Той не ви ли каза, че е имал дъщеря, загинала преди десет години в автомобилна катастрофа?
— Не. Защо да го прави?
Замислих се върху думите й.
— Когато откриха тялото на Рик в Париж, на местопрестъплението имаше кръв. ДНК тестът показа, че кръвта е на дъщеря му.
— Но нали току-що ми казахте, че дъщеря му е загинала? Не разбирам.
— И аз още не разбирам. Разкажете ми за изследванията в областта на стволовите клетки.
Тя сви рамене.
— На този етап резултатите са доста спорни. Теоретично погледнато, бихте могли да замените повредени мозъчни неврони, като трансплантирате стволови клетки, получени от кръвни клетки. При опитите с животни получихме някои окуражаващи резултати, ала методът не е преминал клинични изпитания с хора.
— И все пак. Ако умирате и сте отчаян…
В кафенето влезе някаква жена.
— Д-р Шнайдър?
Д-р Шнайдър вдигна пръста си, остави последния залък от сандвича си и стана.
— Що се отнася до умиращите и отчаяни хора — да, всичко е възможно. Като се започне с медицинското чудо и се свърши… със самоубийството. Десетте минути свършиха, господин Болитар. Ако дойдете някой друг път, ще ви разведа из лабораториите. Ще се удивите от добрата ни работа. Благодаря ви за дарението и късмет в работите, с които сте се заловили.
Двайсет и осма глава
Центърът „Крио Хоуп“ блестеше като, ами, да! — също като сграда, помещаваща в себе си водещ медицински институт и доходоносна банка. Бюрото на рецепцията бе високо, изработено от тъмно дърво. Промъкнах се боязливо до него, а Есперанца бе плътно до мен. Забелязах, че секретарката, типично американско момиче, обожаващо пуканки, не носи халка на пръста си. Замислих се какъв план за действие да предприема. Неомъжена жена. Бих могъл да впрегна чара си, да я омагьосам и да я накарам да отговори на всичките ми въпроси. Есперанца се досещаше за намеренията ми и само ме погледна. Свих рамене. Секретарката нямаше как да ги знае.
— Жена ми е бременна — започнах аз и кимнах с глава към Есперанца. — Бихме искали да дадем за съхранение клетки от пъпната връв на бебето ни.
Любителката на пуканки ми се усмихна с разбиране. Подаде ни няколко цветни брошури от дебела и твърда хартия и ни въведе в стая с плюшени кресла. На стената висяха огромни художествени фотографии на деца и онези скици на човешкото тяло, които те карат да се чувстваш като гимназист в час по биология. Попълнихме формуляра на центъра. Интересуваха се от името ми и на мен ми се щеше да напиша или И. П. Дейли, или Уинк Мартиндейл, но се спрях на Марк Кадисън, тъй като името принадлежеше на мой приятел и ако го попитат, той щеше просто да се изсмее.
— Здравейте!
Влезе някакъв мъж в бяла престилка, вратовръзка и с очила с дебели рамки с тъмен цвят, които актьорите си слагат, за да придобият интелигентен вид. Ръкува се и с двама ни и се настани в свободното плюшено кресло.
— И така — захвана той, — в кой месец сте?
Погледнах към Есперанца.
— В третия — смръщи вежди тя.
— Да ви е честито. Първото ли е?
— Да.
— Е, радвам се, че постъпвате толкова зряло и искате да дадете на съхранение клетки от пъпната връв на бебето си.
— Колко ще струва? — попитах аз.
— Хиляда долара за обработката и спедицията. Освен това трябва да плащате и годишна такса за съхраняването. Наясно съм, че може да ви прозвучи доста скъпо, но човек среща подобна възможност само веднъж. Кръвта в пъпната връв съдържа стволови клетки, които са животоспасяващи. Много просто. С тях се лекуват анемии и всякакъв вид левкемии. Те помагат в лечението на инфекциозни болести и определени видове рак. Ние сме на прага на откритие, което може да доведе до успешното справяне със сърдечносъдовите заболявания, с паркинсон и диабет. Не, все още не можем да ги лекуваме. Но знае ли някой какво ще стане след някоя и друга година? Запознати ли сте с трансплантацията на костен мозък?
— Донякъде — отвърнах аз.
— Клетките от пъпната връв са още по-сигурни и по-безопасни — при получаването им не е необходима хирургическа намеса. При трансплантация на костен мозък имате нужда от 83% съвпадение. Докато при трансплантацията на клетки от пъпна връв се нуждаете само от 67% съвпадение. И това е така сега, в този момент. Днес ние спасяваме човешки живот именно с такива стволови клетки. Следите ли мисълта ми?