И двамата кимнахме с глава.
— Това е ключов елемент: единствената възможност да съхраните клетки от пъпната връв е непосредствено след раждането на бебето ви. Това е. Не може да го отложите за по-късно, когато детето ви стане на три години, или, да не дава господ, когато наследникът ви се разболее.
— И как точно става това? — попитах аз.
— Безболезнено и леко. Когато се роди бебето, кръвта от пъпната връв се събира. После отделяме стволови клетки и ги замразяваме дълбоко.
— Къде се съхраняват стволовите клетки?
Той разпери ръце.
— Тук, в сейф, в безопасна среда. Разполагаме с охранители и допълнителни генератори, както и със специално помещение за целта. Като във всяка банка. Опцията, по която най-много работим — и която силно ви препоръчвам — се нарича фамилно банкиране. С една дума, съхранявате клетки от пъпната връв на бебето си за собствено ползване. Те могат да послужат за нуждите на бебето ви. На братчето или сестричето му. Дори на някого от вас, на леля или чичо.
— Откъде сте сигурни, че ще има съвпадение?
— Няма гаранции. Трябва предварително да го знаете. Но, разбира се, вероятността е твърде голяма. Освен това — е, по вида ви разбирам, че при вашата двойка има силно смесване на наследствеността, така че трудно може да се намери подходящ донор. Ето защо нашият метод е особено ценен за вас. О, и още нещо — стволовите клетки, за които говорим, са от пъпната връв и нямат нищо общо със споровете, за които вероятно сте чели, свързани с ембрионални стволови клетки.
— Не съхранявате ли ембриони?
— Да, съхраняваме, ала те са нещо съвършено различно от онова, което ви интересува. Използват се при безплодие и други подобни проблеми. При извличане на клетки от пъпната връв и при тяхното съхранение ние не използваме ембриони. Искам да ви е съвършено ясно.
Дари ни с широка усмивка.
— Лекар ли сте? — поинтересувах се аз.
Усмивката му леко помръкна.
— Не, но в изследователския ни екип има петима лекари.
— Какви са по специалност?
— В нашия център работят водещи специалисти от всички области. — Той ми подаде една брошура и ми посочи списъка с лекари. — Имаме генетик, който се занимава с наследствените заболявания. Имаме и хематолог, който работи върху трансплантациите. Разполагаме и с акушер-гинеколог, пионер в областта на безплодието. Също и педиатър онколог, който прави опити със стволови клетки, с цел да открие лечение на рака при деца.
— А сега — казах аз, — нека ви задам един хипотетичен въпрос.
Той се наведе напред.
— Оставям на съхранение клетки от пъпната връв на бебето си. Минават години. Аз се разболявам от нещо. Може още да не е измислено лекарство против болестта ми и аз искам да експериментирам. Бих ли могъл да използвам съхранените клетки?
— Те са ваши, господин Кадисън. Можете да правите с тях каквото си поискате.
Нямах представа накъде ще ме отведе отговорът му. Погледнах към Есперанца. Тя нищо не ми подсказа.
— Може ли да говоря с някого от лекарите? — попитах го аз.
— Кои са въпросите, на които не успях да отговоря?
Помъчих се да опитам по друг начин:
— Имате ли клиент на име Рик Колинс?
— Моля?
— Рик Колинс. Мой приятел, който ви препоръча. Исках да се уверя, че е ваш клиент.
— Това е поверителна информация. Сигурен съм, че ме разбирате. Ако някой ме попита за вас, ще му кажа същото.
Попаднах в задънена улица.
— Да сте чували за благотворителна организация, наречена „Спасете ангелите“? — попитах аз.
По лицето му пробяга сянка.
— Чували ли сте я?
— Какво е това? — попита той.
— Просто ви зададох въпрос.
— Описах ви целия процес — отвърна той и стана от креслото. — Предлагам ви да прочетете брошурата. Надяваме се, че ще изберете „Крио Хоуп“. Желая ви всичко най-хубаво.
Щом стъпихме на тротоара, аз казах:
— Изхвърлиха ни най-безславно.
— Точно тъй.
— Уин ми беше развил една теория, според която кръвта, намерена на местопрестъплението, може да е била от пъпна връв.