— Какво знаеш за Мохамед Матар? — попита.
— Само онова, което прочетох във вестниците — отвърнах. — Предполагам, че е бил от лошите.
— Най-лошият и от най-лошите. Високо образован, краен екстремист, който кара останалите екстремисти да се подмокрят в съня си от страх. Матар обича изтезанията. Вярва, че най-добрият начин да унищожи неверниците е да проникне в техните среди и да заживее с тях. Той създаде терористична организация и я нарече „Зелената смърт“. Мотото на тази организация е: „Ал-сабр уал-саиф сауф йу-дамир ал-кафирун“.
През тялото ми премина спазъм. „Ал-сабр уал-саиф.“
— Какво означават тези думи? — попитах.
— „Бъдете търпеливи и мечът ще унищожи грешниците.“
Тръснах глава. Исках да избистря мислите си.
— Мохамед Матар е прекарал почти целия си живот на Запад. Израснал е в Испания, но е живял и във Франция, както и в Англия. А „Д-р Смърт“ не е просто прякор — следвал е медицина в Джорджтаун и се е настанил да живее точно тук, в Ню Йорк. Прекарал е седем години в Съединените щати под няколко фалшиви имена. Познай в кой точно ден е напуснал Щатите?
— Не ми се играе на въпроси и отговори.
— На десети септември 2001 година.
И двамата млъкнахме и почти несъзнателно се обърнахме на юг. Не, нямаше да можем да видим кулите, дори да бяха там. Но така изразявахме почитта си. Сега, и да се надяваме, завинаги.
— Нима искаш да ми кажеш, че е бил замесен?
— Замесен ли? Трудно е да се твърди. Но във всеки случай Мохамед е знаел за това. Заминаването му не е случайност. Разполагаме със свидетел, който в началото на този месец го е забелязал в „Розовото пони“. Да ти говори нещо?
— Това не е ли клубът за стриптийз, посещаван от терористите преди единайсети септември?
Джоунс кимна с глава. Пред нас преминаха ученици под строй. Децата — десет-единайсетгодишни — бяха облечени в подходящи светлозелени ризи, а на гърдите им бе избродиран гербът на училището. Отзад и отпред на редицата имаше по един възрастен.
— Ти уби главатаря на терористите — каза Джоунс. — Имаш ли представа какво ще направят последователите му, ако научат каква е истината?
— Затова ли лаврите обрахте вие?
— Затова премълчахме името ти.
— Много съм ви благодарен.
— Това сарказъм ли е?
Всъщност и аз не знаех какво е.
— Ако продължаваш да се навърташ наоколо, истината ще излезе наяве. Ще вдигнеш шум до небесата и терористите тутакси ще дотърчат.
— Ами ако не се страхувам от тях?
— Значи си ненормален.
— Какво стана с Териса?
Спряхме се до една пейка. Той вдигна крак, постави го на пейката и подпря чантата си върху него. Разрови се в нея.
— В нощта, предшестваща убийството на Мохамед Матар, ти си разкопал гроба на Мириям Колинс, за да вземеш ДНК проби.
— На самопризнания ли се надяваш?
Джоунс поклати глава.
— Но не си ги взел.
— Какво не съм взел?
— Конфискувахме останките. Вероятно ти е известно.
Аз чаках.
Джоунс измъкна от чантата си кафява папка.
— Тук са резултатите, които ти трябваха.
Протегнах ръка. Джоунс се отдръпна, сякаш се двоумеше дали да ми даде да ги погледна, или не. Ала и двамата бяхме наясно: затова бях тук. Той ми подаде кафявата папка. Отворих я. Най-отгоре бе закрепена фотографията на костта, която двамата с Уин бяхме взели от гроба онази нощ. Отгърнах страницата, но Джоунс вече беше тръгнал.
— Тестът бе категоричен. Костите принадлежат на Мириям Колинс. Според ДНК пробите Рик Колинс е бащата, а Териса Колинс е майката. Освен това пробите съвпаднаха с приблизителния ръст на седемгодишно момиче.
Прочетох протокола. Джоунс продължаваше да върви.
— Може и да е фалшифициран — предположих аз.
— Би могло — съгласи се Джоунс.
— Как ще обясниш наличието на кръвта на местопрестъплението в Париж?
— Повдигаш един доста любопитен въпрос — отвърна той.
— Който е?
— Дали резултатите не са били фалшифицирани.
Спрях на място.
— Току-що ми заяви, че аз може да съм фалшифицирал ДНК теста. Но не е ли по-логично да са го направили французите?
— Берлеан ли?
Той сви рамене.
— Защо му е да го прави?
— А защо аз да го правя? Не вземай думите ми толкова на сериозно. Тук, в тази чанта, се намира оригиналният материал — костта, която взехте от гроба. Когато свършим с нея, ще ти я дам. Ако искаш, можеш сам да направиш теста.