В главата ми всичко се обърка. Той продължаваше да върви. В думите му имаше смисъл. Ако Берлеан е излъгал, всичко си идваше на мястото. Като махнем от уравнението емоциите и търсеното, какво ни остава като по-голяма вероятност? Че Мириям Колинс не е загинала в катастрофата и се е намирала в стаята на убития си баща или че Берлеан е фалшифицирал резултатите от ДНК теста?
— Забъркал си се в това, защото си искал да откриеш истината за Мириям Колинс — заяви Джоунс. — Ето, откри я. Останалото остави на нас. Каквото и да се случва от тук нататък, вече можеш да бъдеш сигурен, че Мириям Колинс е мъртва. Тази кост ще ти даде всички необходими доказателства.
Поклатих глава:
— Има твърде много дим, за да няма огън.
— За какво говориш? За терористите ли? Почти целият този дим може да се дължи на опитите на Рик Колинс да проникне в бойната им група.
— Русокосото момиче.
— Какво за нея?
— Заловихте ли я в Лондон?
— Не. Когато пристигнахме, тя беше изчезнала. Знаем, че си я видял. Разполагаме със свидетел от дома на Марио Контуци — съседът му ни увери, че те е видял да я преследваш.
— И коя беше тя?
— Член на бойната група.
Повдигнах въпросително вежди:
— Малко русокосо момиче — терористка?
— Със сигурност. Бойните им групи включват какви ли не хора. Имигранти без граждански права, араби и, разбира се, неколцина луди западняци. Знаем, че терористичните бойни групи полагат неимоверни усилия да привлекат на своя страна и хора от бялата раса, особено жени. Причината е повече от очевидна — една очарователна блондинка може да ходи на места, които никой арабин не може да посещава. Момичетата обикновено имат неразрешими проблеми с бащите си. Нали знаеш — някои от тях се обръщат към порното, други спят с екстремисти.
Не бях напълно сигурен, че съм го разбрал.
На устните му се появи едва забележима усмивка.
— Защо не ми споделиш и останалите си тревоги?
— Много са — отвърнах.
Той поклати глава:
— Не са толкова много, Майрън. В момента всичко се свежда до едно-единствено нещо, нали така? Чудиш се как е станала онази автомобилна катастрофа.
— Официалната версия е чиста лъжа — заявих аз. — Разговарях с Карън Тауър, преди да я убият. Говорих и с Найджъл Мандърсън. Не е станало така, както се твърди.
— Това ли е твоят дим?
— Да.
— И ако го разгадая, ще се откажеш, така ли? — повтори Джоунс.
— Предполагам — отвърнах.
— Добре тогава. Да разгледаме вероятните теории — предложи Джоунс, като продължи да върви. — Автомобилната катастрофа преди десет години. Според теб, случило се е следното… — Той спря и се обърна към мен. — Е, разкажи ми. Какво крият според теб?
Мълчах.
— Колата се е разбила — предполагам, че дотук си съгласен с версията. Откарват по спешност Териса в болницата. Предполагам, че и с това си съгласен. Къде точно нещата се объркват? Ти мислиш — помогни ми, Майрън — че група съзаклятници, включваща в себе си най-добрата приятелка на Териса Колинс и поне едно-две ченгета, са скрили седемгодишната й дъщеря по някаква неизвестна причина, през всичките тези години са се грижили за нея на някое тайно място… А после?
Продължавах да мълча.
— И според този твой заговор аз лъжа за ДНК теста, който можеш сам да направиш и тогава ще разбереш, че не лъжа.
— Прикриваха нещо — настоявах аз.
— Да — отвърна той. — Прав си.
Аз чаках. Отминахме виенското колело.
— Катастрофата станала точно така, както са ти казали. Един камион се насочил към шосе номер Четирийсет-А. Госпожа Колинс завъртяла волана и — дотам. Трагедия. Знаеш и другото. Била у дома си. От телевизията й позвънили да тръгва, за да влезе в праймтайма. Не било в плановете й да е на екран същата вечер, така че, предполагам, постъпката й е напълно обяснима.
— И как я обясняваш?
— Гърците имат една поговорка: „Гърбавият не може да види собствената си гърбица“.
— Какво общо има тук поговорката?
— Може би нищо. Поговорката има предвид недостатъците. Човек бързо открива недостатъците на другите. Но не е толкова добър, що се отнася до собствените си грешки. Освен това хората не преценяват добре способностите си, особено ако ни показват хубав морков за примамка.