— Брогнар, не схващаш ли положението? През цялото време момчето е говорило истината. Тези същества действително са интелигентни. Създали са тук уникална цивилизация.
— Стегни се, Смигинс — не отстъпваше Блакстрап. — Един говорещ динозавър още не прави цивилизация. — Отново се ухили. — А и от кога се притесняваш да имаме интелигентни пленници на борда? — Плъзна поглед край помощник-капитана, за да му даде да разбере, че е приключил с него и повиши глас: — Този папагал тук, момчета, струва най-малко двадесет хиляди. Това е повече от теглото му в злато. Разполагаме с достатъчно въжета, за да го прибавим към колекцията си.
— Не съм сигурен, капитане — промърмори Самюел неловко и погледна дайноника. — Има доста остри нокти.
— От какво се страхувате? — Блакстрап изгледа свирепо хората си. — Не е по-голям и от най-дребния от вас. Като орел без крила е. Заобиколете го и лесно ще го хванем.
Десетина пирати опънаха мрежи и въжета и заобиколиха леглото на склонния към размишления индивид. Таркуа наблюдаваше приближаването на хората. Уил затаи дъх; дори Притикил следеше сцената съсредоточено.
Суарес направи първата крачка и хвърли мрежата към главата на дайноника. В последния възможен момент Таркуа скочи високо във въздуха и направи безупречно салто. Огромният нокът на средния му пръст се стрелна, чу се звук като при раздиране и той се озова точно където бе стоял преди секунди. Само лекото полюляване на робата му подсказваше, че въобще е мръдвал.
Раздраната на три места въжена мрежа падна безпомощно върху гладкия златен под.
Неколцина от пиратите направиха още няколко опита. Резултатът неизменно се повтаряше: Таркуа оставаше невъзмутим, а купчината разкъсани въжени мрежи на пода в краката му растеше. Мъжете погледнаха към капитана за инструкции.
Тонът на Блакстрап говореше по-скоро за възхищение, отколкото за недоволство.
— Да, много впечатляващо. Много си бърз, дребосъчко, а твърдиш, че само стоиш и размишляваш. Готов съм да се обзаложа, че използваш не по-малко умело юмруците и краката си.
Таркуа гледаше капитана, без да мигне.
— Древно изкуство, научено, колкото и невероятно да звучи, от хора, чийто предци са дошли в Динотопия от Китай. Попромених някои техники, за да бъдат приложими за моите възможности.
— С тези твои нокти сигурно можеш да разкъсаш и корема на човек. Но като философ не би ти хрумнало, естествено, подобно нещо.
Таркуа наблюдаваше Блакстрап безизразно. За секунда на Уил му се стори, че пиратският капитан трепна. Дайнониките може и да бяха цивилизовани — дори високоцивилизовани, — но някъде дълбоко у тях все още тлееше споменът за времената, когато на глутници са ходили на лов за много по-едри динозаври. Таркуа демонстрира само частица от това, но то оказа въздействие върху капитана.
Мкузе се загледа в прерязаното въже, което държеше.
— Със същата лекота ще отреже и китката ми.
— Виждам. — Вътрешно Блакстрап беснееше. Независимо от зъбите и ноктите, нямаше да позволи да го наблюдава с достойнството на епископ същество, приличащо на огромна кокошка. — Чудя се дали е достатъчно бърз да избегне куршум.
Отстъпи крачка и извади един от пистолетите, втъкнати в колана. Останалите от екипажа последваха примера му. Таркуа ги наблюдаваше мълчаливо, без да помръдне.
Уил почувства, че нервите му се опъват — не знаеше как да реагира и дали въобще трябва да се намесва. Напрежението в помещението бе осезаемо. Взря се в спокойния, овладян и изключително уверен дайноник и откри, че се пита, дали наистина динозавърът не би устоял на куршумите.
Не успя да разбере. Смигинс се намеси с разумни доводи и предотврати трагичния обрат.
— Капитане — шептеше той на Блакстрап, — разполагаме с богатства, които едва ли сме в състояние да отнесем, а и можем да се върнем за още, стига да пожелаем. Ще вземем от кораба допълнително хора и, ако се налага, и пушки. Защо ни е да влизаме в нежелан конфликт с това същество? Стига да не пипаме убежището му, то като че ли няма нищо против да отнесем всичко друго, изпречило се пред очите ни. Заслужава ли си да рискуваме живота дори на един човек само за да го заловим?
Спонтанната реакция на Блакстрап бе да приеме предизвикателството. Но Смигинс бе определен за помощник-капитан поради една причина: понякога здравият му разум уталожваше гнева на капитана. Само благодарение на склонността на Блакстрап от време на време да се вслушва в съветите му, той още плаваше по моретата, докато толкова много като него лежаха из чуждоземни затвори… или бяха погребани в чужди страни.