— Чу ли, мамо? Минали са от тук — изкоментира Аримат развълнувано.
— Жалко. — Чаз прикова вниманието си към коридора, който водеше надясно. — Толкова се надявах, че няма друг изход. Така те ще спечелят време, а за Хисаулук и спасителния отряд ще бъде по-трудно да ги пресрещнат.
— Вървете си — простена уморено дайноникът. — Само така ще се върна към размисъл.
Чаз събра кураж, изклатушка се напред и застана пред аскета.
— Чуй ме, който и да си. Опитваме се да спасим приятел и ни е нужна помощта ти. С посетителите преди нас имаше ли млад мъж, целият обвързан с въжета?
— Млад човек и малък тиранозавър — уточни Шремаза услужливо.
— Май да.
Чаз наклони глава и изгледа дайноника изпитателно.
— Не се ли учуди от състоянието му?
— Ако трябва да съм честен, не обърнах особено внимание. Налагаше се да наблюдавам внимателно останалите, за да не ме наранят.
— Момчето и тиранозавъра са пленници, взети от тези човешки натрапници.
— Така ли? А момчето защо не каза нищо?
Чаз и Шремаза се спогледаха.
— Не знам — отвърна Чаз. — Вероятно похитителите са му попречили.
— Разбирам. — Дайноникът гледаше нещо невидимо във въздуха пред него. — Тези двамата какви са ви?
Кеелк пристъпи напред. Поклони се, за да покаже уважение към възрастта и учеността на дайноника.
— Странните хора заловиха цялото ми семейство. Именно младият човек Уил Денисън се върна с мен и ми помогна да ги освободим. Натрапниците не ни смятат за цивилизовани и не ни мислят доброто. И на Уил не мислят доброто. А за какво им е малък тиранозавър, въобще не си представям.
— Родителите на малкия тиранозавър ни помогнаха — уточни Чаз, — и в замяна обещахме да помогнем за освобождението на дъщеря им. Дадохме честна дума.
Уважаваният дайноник кимна бавно.
— Положението е по-сложно, отколкото си го представях. Ще ми се младият ви приятел да ми бе казал нещо. А сега всички заминаха. Трудно ще бъде да се промени неблагоприятният статут на приятеля ви. — Въздъхна. — Но няма значение. Те и без това са обречени.
Шремаза премигна.
— За какво говориш, мъдрецо? Какво искаш да кажеш?
Таркуа посочи със зурлата си небето.
— Бурята, която набира сили от толкова време, няма да подмине Динотопия; ще мине направо през нея. Наблюдавах разположението на облаците и звездите. Ако знаете история, сте наясно къде най-силно ще връхлети.
— Северните полета — изтърси Чаз. — Знаем, разбира се. Всички го знаят.
Дайноникът тъжно наведе глава.
— Тогава сте наясно, че ако бурята е силна — а според мен тя ще бъде точно такава — насред полетата нито той, нито похитителите имат някакви шансове; дори и младият тиранозавър.
Сякаш в потвърждение на думите му далеч над планините Бакбоун се разнесе гръмотевичен тътен.
Тътенът не остана незабелязано.
— Вече започва.
— Но ние трябва да спасим Уил! — Чаз бе забравил всякакво добро поведение. — Трябва. Той не просто спаси живота на всички тези струтиомимуси, а така е правилно да постъпим. Длъжни сме да го направим!
— Вие, може би, да. — Дайноникът не прояви никаква съпричастност. — Но аз съм се оттеглил от света и неговите грижи. Ако останете тук по време на бурята, ще бъдете в безопасност. Далеч сме от ниските земи на Северните полета; околните храмове се издигат от векове.
Чаз отстъпи.
— Съжалявам, сър, но няма да постъпя така. Не мога да остана. Знам, че тук сме в безопасност, но животът на Уил е застрашен.
Семейството струтиомимуси се струпа около непоколебимия Чаз.
— Същото се отнася и за нас — подкрепи го Шремаза. — Младият човек ни спаси с риск за живота си. Длъжни сме да направим всичко по силите си, за да му помогнем.
— Както желаете. — Таркуа сви рамене. — Не съм в състояние да ви спра. А и не бих го направил, дори да можех. Космосът предлага на всеки да направи своя избор.
— Точно така — съгласи се Чаз. — Ние сме част от него и независимо от опитите на някои, няма да се преструваме, че не е така.
Мярналият се за миг израз в очите на аскета, напомни на Чаз за силно агресивната и хищническа природа на дайнониковите предци.
— Досега успявах да се справя относително добре, благодаря. С всеки изминат ден се опитвам да се изолирам малко повече.
Трил пристъпи напред.
— Моля ви, сър, ако можете да ни помогнете, трябва да го направите.
Дайноникът погледна надолу към най-малкия струтиомимус и тонът му се смекчи.
— Нищо не мога да направя, малка бегачко. Те вече имат прекалено голяма преднина, многобройни са и са въоръжени с екзотични и опасни оръжия от външния свят. Щом са заловили малък тиранозавър, какво ви кара да вярвате в успеха си?