От движенията и шума от стъпките им разбираше, че целят да я обградят. Вероятно й оставаше малко време, през което да действа, преди да сключат кръга. Огледа се диво наоколо. След няколко мига нямаше да има никакво значение в коя посока ще скочи. Велоцирапторите тичаха точно толкова бързо, колкото и струтиомимусите. Този път обаче гъстата екваториална гора няма да й помогне да се измъкне от преследвачите си. Дребните същества, подвижни не по-малко от нея, можеха да прескочат всяко препятствие или да се шмугнат под препречил се паднал ствол.
За миг й хрумна налудничавата идея да хукне надясно, право към най-близката скала. Но със здравите си крака и нокти тези хищници се катереха по-умело от нея.
Ще успее ли да ги изпревари, да се изкачи и да започне да търкаля камъни върху тях? Имаха славата, че трудно се отказват, а и съществуваше опасността тя да се подхлъзне.
Нямаше смисъл. Те почти я бяха заловили. Просто удължаваха времето до момента, когато играта ще приключи с неизбежния си завършек.
Но тя бе решена да не се предава без бой. Май видя пролука вдясно. Досега не бе чула нищо от тази посока. С един скок прескочи висок мравуняк и хукна натам. Движеше се със страхотна скорост, и дори не си даваше труда да избягва клоните и тръните. Влажният въздух свистеше край ушите й. Имаше чувството, че лети.
След секунди чу стъпки след себе си. Гонитбата бе започнала. Макар изходът да бе само един, тя не спираше да тича, окриляна от мисълта, че поне е избягнала първоначалния им капан. Сега те ще трябва да се потрудят за закуската си.
Не хранеше никакви илюзии какво ще стане, ако дори само един от тях я догони. Макар и по-едри, никой струтиомимус не бе в състояние да се пребори с велоцираптор. Тя не беше като непобедимите сороподи, нито като бронираните анкилозаври или цератопсите. Орнитомимозаврите, към чието семейство се числяха и струтиомимусите, можеха да разчитат единствено на интелигентността си.
Нищо не бе в състояние да откаже глутница хищници, поели на лов, знаеше тя. Нищо чудно гонитбата дори да им носи наслада. Вероятно придаваше пикантност на предстоящото хапване. Подобни мисли само й помагаха да ускори крачка. Никога през живота си не бе тичала така бързо; дори когато се спасяваше от онези странни хора.
Но това нямаше значение. Зад нея се чуваха пронизителни изсвирвания: идваха от всички страни и ставаха все по-близки и по-близки.
Езеро, помисли си тя трескаво, или бързотечаща река би било единственият й шанс. Във водата щяха да са с равни сили, а отчаянието щеше да й вдъхне допълнителна енергия. Докато разсъждаваше върху подобна перспектива, странен мирис стигна до ноздрите й. Беше тежък, силен и страшно познат.
С чувството, че няма какво да губи, тя безразсъдно пое в тази посока. Питаше се само дали вече не е полудяла от трескавата гонитба. Защото онова, което й хрумна, бе определено напълно налудничаво. Но пред сигурната смърт — какво значение имаше? Ако е права в предположението си, по този начин неизбежното поне щеше да настъпи бързо.
Право напред сред гората се откриваше малко голо пространство. Напряко на пътеката, по която бе поела, се виждаше сива купчина. В далечния край се издигаха дърветата на екваториалната гора.
Приближавайки, леко намали ход. Характерната миризма вече беше много силна. Подсвиркванията на велоцирапторите зад гърба й ставаха по-настойчиви. Щяха ли да доловят същата миризма и да се оттеглят? Или ще се впуснат във финален спринт с намерението да я догонят? Тя знаеше, че за тях ще е трудно да се откажат, след като са стигнали така близо до плячката си.
За пръв път погледна назад и видя неколцина от преследвачите си: тичаха усилено след нея, изплезили език. Приближаваха бързо. Несъмнено напредваха и други. Слънчевите лъчи се отразяваха в бивните и ноктите им като в огледала. Очите им бяха ужасни — взираха се в нея, без да мигат.
Добре, помисли си тя, нека са съсредоточени върху нея.
Изцяло решена да осъществи замисъла си, тя стъпи върху ниска част на сивата купчина и се оттласна. Докато скокът я отнасяше нагоре над сивата грамада, едно по-дълбоко изсвирване от това на велоцирапторите прониза въздуха; последва го сърдито гневно изръмжаване.
Първият от преследвачите й се хвърли след нея. Тъкмо поставяше крак и предната страна на купчината рязко се изви. Масивните челюсти щракнаха и след смаян писък кокалите на хищника бяха схрускани.
Другите от глутницата застинаха намясто. Някои от по-задните не реагираха навреме и се сблъскаха с тези отпред. Настъпи тревожно объркване. Панически подсвирквания и писъци изпълниха гората.