Ще трябва да внимавам как реагира, прецени той. Тези луди хора са склонни да направят какво ли не.
Биха ли стигнали дотам да наранят деца? Хисаулук не допускаше подобна мисъл, но все пак реши да не рискува.
Изглежда не им оставаше друг избор, освен да се подчинят на похитителите си и заедно с тях да проследят умиращия хардозавър. Това ги поставяше в потенциална опасност, но понеже нямаше начин да го съобщят на похитителите си, най-добре беше да се успокоят. Имаше и шанс да им се отдаде възможност да избягат въпреки вързаните си крака.
— Трябва да направим нещо.
Шремаза се бе приближила до него.
Той отвърна със свеждане на главата и дългата си шия, което отговаряше на свиването на рамене при хората.
— Какво? Може само да се надяваме, че настъпи ли времето на тази патечовка, онези, които ще се появят, за да изпълнят финалните ритуали, ще предпочетат да се концентрират върху него и няма да ни обърнат внимание.
— Още е рано. — Шремаза погледна към небето. — Мнозина от онези, които ще дойдат, все още спят.
— Всяко забавяне е добре дошло — призна партньорът й.
Проследи умиращия хардозавър с поглед, обзет от желание да знае подходящата песен за такъв момент. Семейството му би могло и да импровизира — и беше редно да постъпят така, — но не искаше да предприемат нещо, с което да стреснат похитителите си. Там, където човекът го набоде, го болеше.
Пътеката се виеше между дърветата и леко се спускаше надолу. Постепенно от погледа им изчезнаха планините Бакбоун, скрити от заобикалящата ги растителност. Гората ставаше все по-тучна и по-тучна. Единствено Смигинс обръщаше внимание на изключителната флора. Останалите от екипажа нямаха време за красота, която не блести като злато.
Нима всички видове от тропическия свят виреят тук, се питаше помощник-капитанът. Нищо ли в тази страна не загива? Дори птичият свят бе застъпен с представители на всички континенти.
Все пак не сме в Едем, подсмихна се той. Ева не тъче черни плащове за дракони.
Само дето не са дракони. Беше убеден. Дяволите да вземат глупавата му памет!
Чумаш пръв забеляза струпването на птици с огромни крила, които кръжаха високо над главите им. Това бе позната гледка за всеки, прекарал известно време в равнинни райони, независимо къде по света.
— Наблизо има мърша — обяви убедено Йохансен.
— И то голяма — добави американският индианец.
Блакстрап отново използва сабята си като показалка.
— Виждате ли там, в средата на небесния кръг? Обзалагам се, че това са най-едрите лешояди, които някога съм виждал!
Мнозина познаваха североамериканските лешояди. Андреас познаваше и кондора от Южна Америка. Но никой от хората не бе виждал нещо подобно на двойката аргентаври, които се открояваха сред ятото танцуващи във въздуха хищни птици. С разперени криле стигаха до шест метра.
От време на време невиждана досега птица се издигаше във въздуха, а друга се спускаше, за да заеме мястото й на земята. Явно, ятото ядеше нещо.
— Защо нашият звяр е поел в тази посока? — зачуди се Уатфорд.
— Кой знае? — Мкузе стисна здраво пушката си. — Много същества имат традиции при яденето.
— И при умирането — добави Анбая. — Господарят Буда…
— Твоят господар Буда няма значение — сряза го Блакстрап. — Сами ще видим какво става и то съвсем скоро, обзалагам се.
— Вероятно е тръгнал към естествена гробница — предположи Смигинс.
Мъртви дракони означаваха много зъби и дори бивни. Представата как изобилие от слонова кост лежи и чака да бъде събрана, вдъхна енергия в крачките на пришълците. Най-после нещо със стойност, което мъжете познаваха.
Пътеката се стесняваше, а клоните на дърветата образуваха естествена арка. Скоро така се сгъстиха, че скриха залитащия хардозавър от погледа им. Уплашени да не загубят плячката си, пиратите ускориха ход, теглейки безмилостно пленниците. В края на краищата не се знае дали ако не са бдителни, някой от драконите им няма да изчезне вдън земя. Всичко е възможно на място, където се случват такива чудеса.
Пътеката изви рязко наляво. Вече почти тичаха, ала гледката, разкрила се изведнъж пред тях, ги закова намясто. Гледка, достойна за перото на Едгар Алън По, промърмори под нос ученият Смигинс.
Пред тях се стелеше дивна панорама — дори миризмата на смърт не я помрачаваше. На мястото, където цареше огромно спокойствие и мир, заедно с разложението се извършваше и съживяване. Оттук същества си отиваха от този свят, но оттук започваха и нови начала, прераждане и рециклиране. Мнозина мъже или жени, погледнали картината, биха видели единствено опустошение, но Смигинс различи природата в цялата й сложност и великолепие, впуснала се в усилена дейност да сътвори наново света.