Беше невъзможно да се избегне вонята — силна, мощна и доминираща над всичко. Доста от пиратите покриха с кърпи носа и устата си в жалък опит да се предпазят. Само плавалите на китоловни кораби от екипажа бяха преживявали някога нещо подобно.
За щастие никой измежду тях нямаше слаб стомах. В края на краищата бяха мъже, на които вонята на мъртва или умираща плът не бе непозната.
Беше като градина, нарисувана от мрачен художник. Сред костите растяха екзотични цветя, увивайки се около гигантски ребра, подобно на розов храст в добре поддържан английски парк. Орхидеи стърчаха от мълчаливи, избелени от слънцето челюсти. Имаше стотици, хиляди кости и макар смаяните посетители да не го знаеха, това бе само едно от тези места, пръснати из целия Дъждовен басейн. Разлагащата се на слънчевата светлина плът говореше кои са пристигнали последни.
Зяпнали към най-голямата костница, която някога бяха виждали, пиратите продължиха да следват вече едва вървящата патечовка.
Самюел посочи към особено внушителна купчина от ребра и прешлени.
— Не знаех, че планините имат кокали. Вижте само размера на тези крака!
— Спокойно. — Дори Блакстрап бе впечатлен. — Всички са мъртви. Виждате ли мухите? Те поне трябва да са ви достатъчно познати.
Когато посетителите минаваха, лешояди във всякакви форми и размери се откъсваха от труповете, които бяха подложили на дисекция, и отново се връщаха, щом неканените гости отминеха. Огромни и достатъчно мощни човки, за да откъснат човешки крак, подновяваха работата си по повалените скелети.
Изправил се в цял ръст, Чин-ли пристъпваше гордо с вирната напред брадичка и тържествуващо изражение.
— Е — питаше той, — ако това не са кости на дракони, кажете ми какво са?
— Почти съм на път да се съглася, китаецо. — Смигинс приглади назад косите си. — Но не напълно. Продължават да ме тормозят неуловими засега спомени. Но ще се сетя.
— Добре е, че не трябва да разчитаме на паметта ти да ни измъкне от някоя трудна ситуация, Смигинс — присмя се О’Конър.
— Да — допълни Уатфорд. — Иначе насред битка Смигинс ще спре да се сети нещо и някой главорез ще му разпори корема.
Неколцина от мъжете се изсмяха гръмко. Това помогна да се разсее меланхолията, обзела ги поради околната картина.
За чест на Смигинс той също се засмя с мъжете. За разлика от някои други, го биваше да се присмива над себе си.
— По-голямо е от слон. — Мкузе отмерваше с крачки дължината на скелет, покрай който минаваха. — По-голямо е и от десет слона.
— Умираме от глад, капитане — напомни Дейвис на господаря си. — Дано намерим някое такова, но живо.
— Да — съгласи се ентусиазирано Блакстрап. — Едно такова ще изхрани в продължение на седмица цялата проклета флота на Нейно Величество.
Следвайки влачещия се хардозавър, те минаха близо до два нови трупа. Единият — с глава излязла направо от кошмар: цялата с бодли и остри рогове; вторият — с череп, подобен на съществото, което следваха. Наподобява, отбеляза Копърхед, на майката на всички патици. Смигинс преброи в устата му над хиляда плоски зъба, преди да се откаже и да продължи напред.
Изведъж пиратите съзряха пресен труп, който имаше достатъчно месо. Двама яки моряка го понесоха с кол, поставен на раменете им.
— Вижте! — подсвирна Шремаза. — Почти не вярвам на очите си!
— Какво ще правят с това, татко? — попита Аримат баща си.
Хисаулук подхвана предпазливо, за на не разтревожи излишно сина си.
— Разправят, че преди да дойдат да живеят в Динотопия, хората имали навика да ядат плътта на други живи същества.
— Както ядат риба ли? — премигна Трил плахо.
— Да, както ядат риба. Не можем да виним тези мъже за действията им. Просто са невежи и се нуждаят от подходящо образование.
— Могат ли да бъдат научени? — попита Аримат.
— Всеки може да бъде научен — заяви Хисаулук. — Не бива да ги виним. В края на краищата те са само бозайници.
Възрастните струтиомимуси не положиха никакви усилия да спестят на децата си ужасната гледка. Родителите и на хората, и на динозаврите знаеха отлично, че всеки опит да се скрие нещо от дете само засилва желанието да се научи тайната. Винаги е по-добре да обясниш същността на нещата, а не да я завоалираш. Това бе основен принцип на образованието в Динотопия.
Хисаулук плъзна поглед върху похитителите им, покрай тектоничната архитектура на гробницата, покрай цветята и дърветата и го насочи към необятния Дъждовен басейн. Някъде там, само и изплашено, се намираше неговото най-голямо дете.
Кеелк, помисли си той, трябва да намериш помощ, и то — бързо. Пази силите си.