Мегалозавърът се приближи още малко и надзъртайки в заграждението над новопостроената стена, попадна в кръга светлина, хвърляна от огъня.
Един от хората нададе ужасен писък, извърна се и понечи да хукне. Много по-едър човек, с впечатляваща окосменост, го възпря, като го удари с нещо по главата. Първият човек мигом падна, загубил съзнание.
Мегалозавърът оцени това поведение като изключително ексцентрично дори за хора. Дали не играеха някаква игра? Или наистина се нараняваха един друг? Едрият човек не направи никакво усилие да изяде онзи, когото повали.
Изви надясно едрата си глава и впи поглед в най-големия струтиомимус. Там поне различи полагаемата се доза страх. Тогава месоядният забеляза, че ръцете и краката им са обвити с въжета, а няколко души държат краищата им. Определено е някаква игра, реши мегалозавърът. Въпросът е, дали той желае да участва.
Ако е така, ще бъде по неговите правила.
Помъчи се да разбере какво собствено вижда. Това определено беше най-странната група хора, влизали в Дъждовния басейн напоследък. Дали някои от себеподобните му са срещали и преди такова отклонение от нормалното поведение? Макар месоядните тук да разговаряха рядко помежду си, твърдо реши да поразпита и да се опита да разбере.
Той забеляза парчето месо, което хората на Блакстрап бяха отрязали, и се обърка още по-повече. Нима някои хора изведнъж са станали месоядни? Мълвеше се, че някога са яли месо, но това беше само слух и мегалозавърът нямаше как да го провери. Знаеше, че ядат риба, но не и друго месо.
Имаше обаче известна логика. И те ходеха на два крака като едрите месоядни. Двете им очи гледаха напред, вместо да са отстрани на главата. Зъбите им, разбира се, бяха абсолютно неподходящи, но те си правеха зъби от метал, които режеха вместо собствените им. Мегалозавърът се питаше какъв ли е вкусът им и какви са мотивите им. Разкъсваше се между мисълта да поговори със странниците или да ги изяде. Пристъпи още една крачка напред.
Чуха се няколко силни изтрещявания и мегалозавърът инстинктивно се дръпна. Шумът идваше от няколко дълги тръби, които хората бяха насочили към него. Понеже не знаеше нищо за фойерверките, само премигна от шума. Някакви дребни невидими неща го ужилиха по гърдите и стомаха.
Това част от играта ли беше? Нима го канеха да участва? Ако е така, как е редно да постъпи? Дали трябва да изяде онези, които държат тръбите, или без да им обръща внимание да се съсредоточи върху по-тихите им другари? Беше интригуващо и същевременно объркващо.
Започна се с това, че най-едрият човек повали един от себеподобните си; после насочиха тръбите към него. Мегалозавърът се запита дали да не прескочи оградата и да повали едрия човек. Дали това очакваха от него? От човека, разбира се, нямаше да излезе нищо повече от лека закуска.
Тръбите отново изтрещяха, проблеснаха и пак нещо дребно и свръхбързо го жилна по гърдите. Той посегна с острите си нокти и се почеса по местата, където леко го пареше, после сведе глава и се помириса. Усети странна миризма, все едно от изгоряло.
Изведнъж реши, че в момента не е гладен; дари скупчилите се хора с последно презрително изсумтяване, извърна се и се шмугна в познатите дебри на гората. Беше толкова объркващо. Месоядните динозаври не реагират добре на объркването. Хората изискват да обмисляш много, а наградата е сравнително малка. Силата на мегалозаврите е да се бият и разкъсват, а не да задоволяват любопитството си. И, подобно на всичките си събратя, вниманието им не се задържа дълго върху едно нещо.
Нищо чудно — мислеше си едрият месояден, отдалечавайки се — след две седмици, когато апетитът му се възбуди, да се върне и да изяде всичките, независимо дали е игра, или не. Сега обаче стомахът му е пълен и му се иска само да поспи. Това бе едно от трите неща, които мегалозаврите правеха най-добре.
Зад гърба му се чуха викове и той спря, колкото да хвърли поглед през рамо. Хората се бяха отдалечили от огъня и стояха до оградата. Показваха се през пролуките между костите, крещяха и жестикулираха към него. Няколко от дългите тръби, които държаха, отново се обадиха високо.
Все по-странно и по-странно! Толкова ли искаха да ги изяде, че го викаха да се върне? Поколеба се.
Не, прецени накрая той. Ако се задържат на негова територия и без това ще ги изяде много скоро. Храносмилателната му система копнееше за почивка, а не да поднови дейността си. Твърдо решен да се върне след две седмици, той се отдалечи от лагера им и се запита къде да намери мека хралупа, където да си почине. Докато вървеше, извади дългия си език и облиза прахта от едното си голямо яркожълто око. От мисли му се приспиваше.