— Е, май няма смисъл да повтарям, момчета. Просто беше едно хрумване. Ще трябва да помисля още, преди да решим дали да се захванем с такава задача. А междувременно, според мен, редно е всички да поспим. — Улови погледа на Мкузе. — Ще поставим четирима стражи, Мкузе. По един във всеки край на стана. Избери си другари за първия пост.
— Слушам, капитане. — Зулуто погледна към пленниците. — И още двама, които да държат под око нашите хубавци.
— Да, виж ги само — промърмори един от моряците.
При вида на приближаващия мегалозавър двете по-малки животни се бяха напикали. Овързани здраво с въжетата, те успяха само да се сгушат зад родителите си, които полагаха всички усилия да успокоят децата си. Пиратите, на които тази домашна сцена се стори трогателна, а не смешна, предпочетоха да не споделят чувствата си — не желаеха да се изложат на подигравките на капитана.
Мъжете се разпръснаха и се приготвиха за сън. Самюел хвърли няколко цепеници в огъня, за да го поддържа.
Само Смигинс дълго стоя до оградата на заграждението, загледан в тъмнината отвъд: вслушваше се в нощните звуци — и познати, и непознати. От време на време далечно прекършване на клони ставаше причина по гърба му да пробягват тръпки.
Наистина ли прогониха чудовището? Съвсем не беше сигурен. Блакстрап обаче не желаеше да чуе нищо друго. Принудиха го да побегне и това беше всичко.
Съществото не даде никакви признаци за паника или умора. Ако куршумите не го бяха наранили истински, защо тогава побягна? Сви уморено рамене. Мистериите на тази страна следват прекалено бързо и често, за да ги разбере човек. Вероятно Блакстрап има право. Вероятно той, Смигинс, мисли прекалено много за един моряк. И определено — прекалено много за пират.
Но, каза си той решително, все някой от тази сган трябва да мисли.
Нещо засенчи луната. Той отново потрепери, независимо от топлия въздух. Беше чувал крясъци на огромни опасни животни в Индокитай и Индия. Но тук беше коренно различно.
Може и да бяха прогонили звяра. Но той беше убеден, че ако такова чудовище спре вниманието си върху някой от тях, най-добре е въпросният индивид да се приготви за среща със Създателя си, защото каквото и оръжие да държи, няма да му помогне.
Не беше приятно да заспи с такава мисъл.
X
Те не знаеха, че не един, а половин дузина едри месоядни карнозаври се навъртат около лагера. Екипажът на „Кондор“ ги срещна не в кошмарите си, а на следващото утро — ярко и наситено със слънчева светлина.
Мъглата се бе вдигнала, а облаците още не се бяха събрали за дневния порой, когато шум от пречупване на кости накара пиратите да настръхнат. След вечерната среща мъжете пристъпваха с удвоена бдителност и се стараеха да не се показват на открито.
Не един, а два големи мегалозаври разкъсваха тялото на мъртвата патечовка. По-едрият работеше върху хълбока — при всяко захапване откъсваше със закривените си зъби огромни парчета плът, — а другарят му се занимаваше с корема. При това не бяха сами.
— Виждате ли драконите с роговете? — възкликна развълнувано Чин-ли.
Наоколо стояха четири цератозаври. Малко по-ниски и не така масивни като мегалозаврите, все пак всяваха страх. Роговете изглеждаха малко странно за такива месоядни, но така или иначе стърчаха от всяка муцуна.
Едно от чудовищата направи опит да приближи — искаше да захапе крака. По-едрият мегалозавър обаче наведе глава и изръмжа, с което спречкването и приключи. Получил разрешение, първият цератозавър започна да се храни. Останалите трима бързо го последваха.
Мкузе все едно наблюдаваше как лъвове ръфат мъртъв слон, с тази разлика, че тук пируващите бяха два вида месоядни. Не са от едно и също семейство, заключи той. А същевременно действаха едва ли не задружно, за да оглозгат трупа възможно по-бързо.
Изумените мъже наблюдаваха как годните за ядене части от патечовката изчезваха в гърлата на чудовищата. Най-после един мегалозавър се отдръпна от трупа. Коремът му бе силно изпъкнал. Със затворени уста и очи той напомни на О’Конър за банкер, когото някога срещна в Бостън. О’Конър бе пожелал джобния часовник на мъжа и само намесата на пешеходците го възпрепятства да се сдобие с трофей. Случката стана причина срочно да напусне не само прекрасния град, но и цялото източно крайбрежие на Съединените щати.
Цератозаврите не бързаха да оглозгат костите. Понеже имаше предостатъчно за всички, не се биеха помежду си. От време на време някой вдигаше глава и се оглеждаше, сякаш от страх да не пристигне някой друг. Но едва ли случаят е такъв, помисли си Йохансен. Надали нещо на земята имаше способността да прогони тези чудовища от храната им.