В съзнанието на Смигинс узря мисъл и той реши да я сподели с другарите си.
— Нищо чудно, че снощи звярът не ни се нахвърли.
Блакстрап се извърна към него.
— Какво искаш да кажеш, господин Смигинс? Все пак го прогонихме, нали, момчета?
Неколцина от групата охотно потвърдиха думите му.
Но сега, въоръжен с аргументи, Смигинс не смяташе да отстъпи.
— Не виждате ли? Защо същество с такъв огромен апетит ще се занимава с дребни хапки като нас, когато знае, че наблизо лежи планина от храна, готова да бъде погълната? — Посочи към приключващия банкет. — Природата е изключително изобретателна в своята подредба. Очевидно много от големите зверове идват да умрат тук. Ако те останат да се разлагат под влияние на естествените процеси, гниенето на гигантските им тела бързо ще отрови почвата и водата. Никой от хищниците, които видяхме откакто пристигнахме тук, не би се справил с такива огромни количества загниваща плът. Ала тези двуноги месоядни чудовища поддържат земята чиста и плодородна. След като получават такова изобилие от храна и то без усилия, вероятно доста от тях никога не са ловували. Което не означава, че не могат, но дори глупав динозавър не би изразходвал енергия повече от необходимото, за да си набави дневната дажба.
— Момент, господин Смигинс — намръщен, Блакстрап прекъсна помощника си. — Как нарече тези зверове?
— Динозаври — отвърна Смигинс. — Най-после се сетих къде съм ги виждал.
— Твърдиш, че си виждал такива животни преди, така ли? — попита Чумаш и го изгледа с подозрение.
— Не живи. — Говорейки, помощник-капитанът не спираше да наблюдава мълчаливата оргия. — В Лондон преди няколко години, по време на Великото изложение в Хайд парк. Един учен, Оуен мисля се казваше, намерил кости като разхвърляните около нас в момента, само че се били превърнали вече в камък. Древни кости. Беше ги почистил и оформил от тях скелети. Наричаше ги динозаври.
Блакстрап произнесе непознатата дума:
— Динозаври? Какви точно същества са те? — Посочи с палец към завързаните пленници. — Онези там приличат на птици.
— Кой може да каже към кой род или семейство принадлежат? Аз не мога. — За пръв път Смигинс не разполагаше с отговор. — Не съм учен, Брогнар. Възможно е тези, както приличат на птици, да са именно от този вид. Онези, които задоволяват апетита си пред очите ни, приличат на кенгуру. Не е изключено да имат родствена връзка. По време на изложението се изтъкна, че тези същества са изчезнали от лицето на земята преди много векове. Сега е видно, че не отговаря на истината и поне някои са оцелели до ден-днешен в тази страна.
— Е, не значи, че са по-малко ценни — изсумтя Блакстрап.
— Определено не, капитане. Хората плащаха добри пари, за да видят макети, направени от дърво и гипс. Несъмнено ще платят колкото им поискат само и само да ги видят живи, от плът и кръв.
— След като тази сутрин мисълта ти е така пъргава, Смигинс, предлагам да я насочиш към проблема, който накратко обсъдихме снощи, а именно: как да заловим и закараме до кораба някой едър представител на тези забележителни същества.
Помощник-капитанът се замисли.
— Дори по някакъв начин да успеем да го осъществим, как ще запазим такъв звяр жив, докато стигнем до Англия или Америка?
Отговорът показа, че Блакстрап не разчита помощникът му да мисли за всичко.
— Повечето месоядни се задоволяват и с риба, господин Смигинс, а морето е пълно с нея. Ти работи по въпроса как да се сдобием с такъв екземпляр, а изхранването му остави на мен.
Смигинс кимна, все още приковал вниманието си към страшната, но изумителна панорама. Да речем каруца, построена от наличните дървета. Ако с нея не се получи, тогава — шейна. Сред тях имаше добри дърводелци и готови за работа мускули. Нищо не вдъхновява човек да се впусне в работа така, както перспективата усилията му да бъдат увенчани с купчина злато.
Дълбоко замислен се извърна и попадна на немигащия поглед на най-едрия от пленниците. Птицата-динозавър гледаше право в него. За миг на Смигинс му се стори, че това не е просто глупаво животинско взиране.
После безсловесната твар изви глава и мигът премина. Несъстоятелно е, помисли си той, да позволиш очите на едно животно да провокират емоциите ти.
През целия си живот бе търсил признание от колегите си в учението. Поради низшия му произход те го изключваха от средите си и го тласкаха към отчаяния живот, който водеше сега.
Е, като се появи с тези животни, ще бъдат принудени да го приемат в своите кръгове. По устните му се появи подигравателна усмивка. Да видим как онези дребни надути капацитети ще му откажат членство в средите си тогава! Нека Блакстрап и другите получат златото. Той ще разполага със своя триумф.