— Динозавър — произнесе внимателно Чин-ли. — Това е английската дума за дракон. Добре.
Това измъкна Смигинс от унеса му.
— Не, не — възрази той търпеливо. — Драконите са плод на въображението. Тези динозаври са истински.
— Така ли? — изненада се китаецът. — Нима това място е истинско? Ние самите истински ли сме още? Какво е истинско, англичанино?
Смигинс се поколеба, но Блакстрап намери отговора.
— Виждаш ли ножа, китаецо? Искаш ли да провериш дали острието му е истинско?
Чин-ли се изпъчи с цялото достойнство, което успя да събере.
— Трябва да изучавате Конфуций, капитан Блакстрап. Ще получите просветление.
Блакстрап прибра ножа и изсумтя презрително.
— Само златото просветлява, Чин-ли. Всичко друго е дим.
— Възможно е… Възможно е тук да е предверието на ада — промълви Томас, — а това да са демони.
— Динозаври, дракони, демони… Едно нещо има значение: колко ще донесат на пазара. Ще ги продам парче по парче или и четирите наведнъж. Ако дяволът възрази, ще му напомня, че с него отдавна сме се спазарили.
Както и всички ние, Брогнар, помисли си Смигинс. Но понеже го притискаха да обяснява какво точно виждат, помощник-капитанът нямаше повече време да разсъждава за състоянието на душите им.
— Ако това е адът — заяви Блакстрап на хората си, — с тези чисти води, с изобилието от плодове и всевъзможни чудеса за гледане, определено бих го предпочел.
— И в Райската градина е имало плодове — напомни Самюел.
— Да — съгласи се Блакстрап, — и Ева е брала от тях. Но сред нас не виждам Еви… Освен ако някой от вас не се е преправял.
Всички избухнаха в смях. Не за пръв път Блакстрап прибягваше до хумор, за да разсее напрежението и несигурността. Каквото и да мислеше за неговата личност, Смигинс оценяваше, че вродената находчивост на капитана заслужава възхищение.
Никой от мъжете не подозираше, че веселието им ще бъде забелязано. По-малкият от двата мегалозаври вдигна глава и се взря право в тях. Но точно както Смигинс предположи, той не видя причина да се занимава с неколцина мършави кокалести човешки същества.
Застанали близо до мястото, където зверовете се хранеха, мъжете не спираха да се дивят на апетита на шестте месоядни. След няколко часа дълбок размисъл Смигинс призна, че не знае как да заловят и транспортират някой от зверовете.
— Прекалено са големи, капитане. Дори да успеем да проврем някой през каньона, никоя каруца не би минала през прохода.
За негова изненада Блакстрап се съгласи.
— Да, и аз стигнах до същото заключение, господин Смигинс. Просто ще се задоволим с нещо по-малко. Сигурно има начин да намерим интересен екземпляр от динозаврите, който да е по-едър от сегашните ни пленници, но по-малък от тези пред нас. Нещо средно. Не съм алчен. И такова нещо ще ме задоволи напълно.
Помощник-капитанът кимна.
— Звучи ми примамливо, капитане. Не може да не открием някой с подходящи размери.
Не допускаха колко малко време и усилия ще им отнеме: по-късно същия следобед попаднаха на идеалния екземпляр. Всъщност бе по-къс от двата възрастни птици-динозаври и по-нисък от Блакстрап и Смигинс, но с по-масивно тяло.
Мкузе и Чумаш го намериха да спи сред меката растителност — клюмналата му глава почти опираше в мускулестите гърди. Доста приличаше на по-едрите месоядни, които наблюдаваха сутринта, но освен големината имаше и други съществени разлики.
Черепът изглеждаше несъразмерно голям точно както краката и ходилата. Вместо дълги ръце с по три пръста, предните крайници на новия звяр бяха смешно къси и завършваха само с два. На зурлата му не стърчеше рог, но над двете затворени очи имаше издатини. При дишане гърдите му се вдигаха и спускаха, а издутият корем подсказваше, че дребното месоядно същество наскоро се е нахранило до насита.
Дори и изправено, беше по-ниско на ръст от заловените вече птици-динозаври, но пък беше по-мускулесто. Пиратите се поздравиха: бяха намерили идеалния екземпляр толкова лесно.
— Капитанът ще иска нещо по-голямо — отбеляза Мкузе.
Чумаш изсумтя на свой ред.
— Капитанът вече е наполовина луд. Този звяр е подходящ да го качим на кораба. — Отдръпна се назад в храстите. — Трябва да съобщим на другите и да се върнем, преди да се е събудил.
— Да — съгласи се зулуто, забелязал непропорционално големите зъби и нокти на краката.
— Вземете мрежите! — изрева Блакстрап, щом чу новината. — Мкузе, ти ще застанеш зад животното, а ти, Смигинс — отстрани. Пазете се от зъбите му. А ние, останалите, ще го приближим отпред и ще го насочим към вас. Бъдете готови, в случай че реши да скочи.