По челото на тържествуващия Блакстрап се стичаше пот, но не му липсваха сили да прегърне помощника си през раменете.
— Какво мислиш за най-новата ни придобивка, Смигинс? Виж му само зъбите. Ха, обзалагам се, че някои са дълги по пет сантиметра.
— Чудесен екземпляр, капитане. — Смигинс дишаше учестено, задъхан от кратката схватка. — Ей, Андреас, провери дали въжетата около челюстите са здраво вързани.
— Да, господин Смигинс — долетя бодрият вик. — Здраво сме ги стегнали, не се притеснявайте.
Опасността бе преминала — плячката бе здраво вързана — и мъжете се поотпуснаха. Подхвърляха си шеги и с любопитство оглеждаха новия пленник. Обсъждаха каква ли е стойността му.
Отдадени на забавлението си, пропуснаха да забележат, че другите им пленници буквално трепереха от страх. Очите на четиримата струтиомимуси, притиснали се плътно един към друг, издаваха див ужас.
— Как ще храним съществото, капитане? — попита някой.
— Ще го завържем още по-здраво — отвърна Блакстрап без никакво колебание, — и ще освободим само челюстите. Или ще яде, или ще умре от глад. Тепърва ми предстои да срещна човек или звяр, който би отказал да яде, ако е достатъчно гладен. Хванахме дявола за опашката, това направихме. Хайде, поздравете се като извикате три пъти „Ура!“, момчета.
Както обикновено помощник-капитанът охлади всеобщия ентусиазъм. Блакстрап изсумтя:
— Какво си увесил нос, човече? Винаги ли трябва да си като буреносен облак?
— Опитвам се да не съм, капитане, но не мога да спра да мисля.
— И какво бреме те налегна сега?
Смигинс огледа внимателно смълчаната, омотана във въжета нова плячка.
— Питах се дали този екземпляр е напълно пораснал представител на своя вид и ако не е — колко голям ще стане.
— По-голям от това ли? — Веждите на Блакстрап изразиха озадачение. — Какво те кара да смяташ, че ще стане по-голям?
Помощник-капитанът подхвана:
— Нали помниш гиганта, дето изненада лагера ни? Това същество е нищо в сравнение с него. Но погледни главата и краката му. Сравнени с тялото, те само подсказват, че още е малък и му предстои да порасне.
— Вече стана и специалист по израстването на динозаври! — Блакстрап не бе допуснал да го сплашат. — Е, нека порасне малко, това казвам аз. Дотогава ще направим подходяща клетка или ще го продадем. Нека новите му стопани се оправят. Ти по-скоро се замисли как ще похарчиш златото, което това същество ще ти донесе. Ако имаш затруднения по въпроса, много моряци ще проявят готовност да поемат от дела на помощник-капитана.
Смигинс въздъхна.
— Просто ми хрумна, че още не е напълно израснал.
— Стига празни приказки. Звярът е достатъчно едър, за да подплаши дамите, следователно е достатъчно голям за нашите цели. — Направи знак на Мкузе. — Отведи го при другите.
Зулуто подбра неколцина от най-яките мъже сред екипажа и като им посочи кои въжета да хванат, организира преместването на новия пленник. Принуждаваха го да върви, а когато се налагаше, го влачеха към малката менажерия, където бяха другите им жертви. Скоро съществото се убеди колко безполезна е съпротивата му и се подчини.
С приближаването му четиримата струтиомимуси правеха и невъзможното да побягнат. Въжетата и пазачите обаче им попречиха. И все пак те гледаха да се държат по-далеч от новопристигналото същество. Макар и не човешки, достатъчно красноречивият език на телата им се разбираше недвусмислено.
— Вижте ги само! — Както винаги Блакстрап намираше откровения ужас на пленниците за страшно забавен. — Обзалагам се, че имат причина да се плашат така. Би било интересно да се наблюдават човки срещу остри зъби, ако ги пуснем един срещу друг. Впрочем, изходът от схватката е лесно предвидим. — Посочи челюстта на новия затворник. — Не съм виждал такива остри прибори, откакто за последен път бях в кухнята на граф.
Засмя се гръмогласно на собствената си шега.
Ярки, напрегнати жълти очи следяха всяко негово движение.
— Сега какво, капитане? — попита Йохансен, стиснал здраво едно от въжетата, които стягаха краката на съществото.
— Да, капитане — обади се и Треганг, — не заловихме ли вече достатъчно бройки?
— Да, да. — Дълбоко зарадван, Блакстрап огледа плячката ласкаво. — Ха, нищо чудно и да не се наложи да ескортираме тези красавци чак до Англия или Америка. Възможно е някой занзибарски султан или друг владетел да ни обсипе с перли в отплата за новите играчки. Ще ги продадем скъпо и прескъпо. Точно така ще направим. — Засмя се доволно. — Няма защо да вдигаме повече знамето с черепа и костите, Смигинс. Какво ли е знамето на търговците на домашни любимци?