Дори мрачният помощник-капитан се усмихна.
Блакстрап изчака смехът да замре.
— А когато продадем тези съкровища и ги изхарчим, просто ще се върнем тук, за да си хванем други животни. Именно в това ще се превърне тази земя: нашата частна ловна територия. Единствено ние ще знаем местонахождението й. За следващото плаване ще вземем по-добър кораб — с по-удобни кабини и клетки в трюма.
— Но теченията, кап’тане, и ветровете — промърмори старият Ръскин.
Блакстрап сви рамене, за да изрази безразличието си.
— Ще намерим друг път, ще подходим от друго място. Прекалено много се тревожиш, старче.
Напълно съвзела се от първоначалния шок, Шремаза подбутна с дългия си врат партньора си.
— Поговори с него, наложително е.
Хисаулук премисли възможностите, но никоя не му хареса истински.
— Не знам диалекта. Ако някога ни е бил необходим преводач, то е именно сега.
Когато млъкна, новият пленник тихо изръмжа в тяхна посока. Макар и целият омотан с въжета като заварените си съквартиранти, прекалената му близост силно тревожеше Хисаулук. Той направи опит да отвърне, същевременно ритна първо с единия завързан крак, а после и с другия: искаше да изрази не само с глас, но и с действия, че те също са пленници на тези невероятни човеци.
— Виждаш ли? — насилваше се да обясни той, при което изпитваше остра болка в гърлото от усилието, необходимо за да възпроизведе грубите, стържещи звуци. — Нашето положение е неприемливо колкото и твоето. Ние сме другари по нещастие.
В отговор тиранозавърът изръмжа. Хисаулук не разбра смисъла, но поне за момента малката не ги гледаше като потенциална храна.
— Какво каза то? — попита Шремаза, като се приближи, а Аримат и Трил стояха плътно до нея.
— Не съм сигурен.
Аримат докосна с глава хълбока на баща си.
— Все нещо трябва да е казало.
Лицето на Хисаулук не бе достатъчно подвижно, за да се намръщи, но той изрази колебанията си с глас:
— Не съм сигурен в точния превод. Знам обаче едно: трябва да измислим начин да избягаме. И то — колкото е възможно по-бързо.
— Ами Кеелк? — разтревожи се Шремаза. — Когато се върне, ще очаква да ни завари тук, в компанията на тези хора.
— Ако разбирам правилно новата пленничка, по-добре да не я изчакваме. Налага се да си помогнем сами, иначе ще се озовем в крайно неприятно положение. — Главата му се завъртя тревожно наляво-надясно, а огромните му очи внимателно изучаваха заобикалящата ги гора. — Трябва много скоро да се махнем от тези хора.
— Но защо, татко? — гледаше го Трил с неразбиране.
— Не е ли очевидно, дъще? Заловили са малката по време на неколкодневния й летаргичен сън след ядене. Твърде необичайно е толкова малък тиранозавър да се шляе самичък. — Гледаше покрай новата пленничка, покрай празнуващите хора и се опитваше да проникне в тайните на гората. — Според мен тя е толкова близо до зрелостта, колкото и по-голямата ви сестра Кеелк. Най-добре е да изчезнем, преди да се появят родителите й и да видят какво е станало. Съвсем справедливо ще се разгневят и е естествено да реагират, без да се замислят. Не желая да съм наоколо, когато двойка възрастни тиранозаври се развихрят.
— Да, вярно е — съгласи се Трил, а широко отворените й очи започнаха да оглеждат гората тревожно.
— Тези глупави хора нямат никаква представа в какво са се забъркали — промълви Шремаза.
Позволи на двете си малки деца да се сгушат до нея, макар да не можеше да ги прегърне. Струтиомимусите имат особено силно развито майчинско чувство, поради което често ги наемаха като детегледачки за човешките деца в Динотопия.
— Нужен ни е преводач. — Хисаулук промърмори нещо под нос. Не ругателство, защото такъв език не бе характерен за динозаврите, а по-скоро вопъл от отчаяние. — Когато се появят родителите й, страшно ще се раздразнят и няма да проявят здрав разум.
След продължително бродене, двойката възрастни тиранозаври най-накрая се завърна при мястото за спане. Нощта бе напреднала. От часове ръмеше лек дъжд и покриваше дърветата, цветята и почвата с пелена от влага. Влачейки пленниците след себе си, пиратите отдавна бяха изчезнали.
Крукай и Шеторн пристъпваха внимателно. Независимо от дъжда, от ниската трева и цветята, миризмата на детето им се долавяше.
Нямаше грешка: именно тук се разбраха да се видят. Какво ли е станало? Беше немислимо малък тиранозавър да не изпълни родителско нареждане. Поради каква ли причина е напуснала горската поляна? Храната наоколо и прясната вода в близкото поточе бяха в изобилие. Никой карнозавър от Дъждовния басейн не би закачил малък тиранозавър, от страх да не предизвика гнева на родителите му.