Възрастните, раздразнени и озадачени, направо се смаяха от наличието на множество човешки следи по поляната. Какво правеха хора в тази част на Дъждовния басейн? Намираха се далеч от обичайно използваните пътища, когато пресичаха местността. А и защо миризмата им е примесена с миризмата на няколко струтиомимуса?
Липсваше познатата миризма на въоръжени сороподи и цератопси. Толкова ли глупави бяха тези хора да си мислят, че могат да се движат свободно из Дъждовния басейн без защитата на други динозаври? Колкото и невероятно да изглеждаше, случаят май бе такъв.
Партньорката на Крукай изръмжа и той отиде при нея. Силната миризма, която бе доловила, я ориентираше безпогрешно: хора и малък тиранозавър са напуснали поляната и са навлезли в гората заедно. И двамата знаеха, че детето им не би приело доброволно човешка компания. Ясните сигнали от смесените миризми предполагаше нещо прекалено вбесяващо, за да е вярно. А наличието на миризма на струтиомимуси само дозасилваше объркването им.
Множеството дири водеха на изток. Това също противоречеше на логиката. Натам нямаше нищо: нито търговски пътища за хора, нито места за финално прекосяване; нищо. Само гори. И въпреки всичко непредвидимата група пътници бе поела именно в тази посока.
Муцуна до муцуна двамата родители размениха мисли с тихи изгрухтявания и ръмжене. Детето им никога не би напуснало поляната доброволно. Нима се бе случило немислимото и непознатите хора бяха прибягнали до принуда? Биха ли дръзнали да го направят? Или се бе случило нещо друго? Нещо, за което нямаха никаква представа?
Човешката миризма бе обилно примесена с морски аромати. Хората, пътуващи из Дъждовния басейн, винаги носеха големи количества риба, за да омилостивяват карнозаврите, които срещат. Нима тези хора бяха сигнали дотам, да ядат даровете за примирие? Прекалено много въпроси. С мрачни изражения двамата възрастни тръгнаха да търсят някои от отговорите.
Доста бързо намериха първия лагер на хората, а после и заграждението от кости. Странното и невиждано съоръжение хем ги ядоса, хем ги озадачи. В Дъждовния басейн нямаше място за цивилизовани конструкции. Само за няколко секунди ядосаните тиранозаври срутиха с глави и крака цялото укрепление.
После тръгнаха след нарушителите, които бяха пренебрегнали всякакви предишни уговорки и здрав разум. Напредваха с дълги търпеливи крачки, заравяйки от време на време муцуни в земята — искаха да са сигурни, че вървят по вярна следа. Независимо колко бързаха хората, те в никакъв случай не можеха да се състезават по скорост с възрастните тиранозаври.
Поради неспирния дъжд обаче дирята избледняваше. Раздразнението им нарастваше. Вместо да прескочи ствол, препречил пътя им, Шеторн го сграбчи между челюстите си и го пречупи, като запокити едната част на десет метра в гората с такава лекота, с каквато куче би метнало кокоша кост. Яростта им направо витаеше във въздуха — случайно намиращите се наоколо същества заобикаляха войнствено настроените гиганти по-далеч от обикновено.
Тиранозаврите щяха да намерят хората, дръзнали да навлязат в тяхна територия. С тях беше и единственото им дете. Нямаше да има никакви разговори за договори и уговорки. Думите ще бъдат оставени настрана и ще се действа според тиранозавърските традиции.
Много последователи на Конфуций се бяха заселили в Динотопия. Именно един от тях бе произнесъл следната стойностна максима: „Когато срещне тиранозавър в лошо настроение, мъдрият човек предпочита силните крака пред сговорчивия тон“.
XI
Кеелк не помнеше от колко дни пътува, редувайки ходенето с тичането, като променяше посоката при всеки шум или миризма, подсказващи, че ще се натъкне на нещо по-голямо от нея.
Старият път, доста обрасъл с бурени, храсталаци и цветя, се виеше стръмно нагоре сред скалите и почти не се забелязваше от ниското. Кой, кога и поради каква причина е прокарал пътеката сред канарите, тя не знаеше. Знаеше единствено, че предлага спасение от вдъхващия страх Дъждовен басейн.
В един момент й се стори, че различава следи от човешка дейност. Колко ли е прекрасно, помисли си тя, да притежаваш палец, който не е разположен като другите ти пръсти. Тясната, коварно ронеща се пътека, би затруднила в катеренето един карнозавър.
Но струтиомимус може да се изкачи, особено когато е млад, подвижен и твърдо решен като Кеелк.
Тя се напи до насита с чиста дъждовна вода, събрала се в подножието на скалата, и пое нагоре. Огледа с копнеж пръснатите тук-там плодни дръвчета, които оставаха след нея. В Дъждовния басейн имаше предостатъчно храна, но събирането й отнемаше време и енергия. Тя бързаше. Налагаше се да се храни от отчаянието си.